/
/
Вероника Герин – безсмъртното лице на борбата с наркотиците

Вероника Герин – безсмъртното лице на борбата с наркотиците

Историята на смелата журналистка, която даде живота си в борбата с наркотиците:

“…В Ирландия ние пишем оковани от невероятно ограничителни закони. Това е прекрасна страна, страхотно място, което да посетите, но за нещастие на журналистите.. ние трябва да работим под най-силно ограничените закони против публична клевета. Трудно е и за издателите, защото те са хората, които трябва да плащат ежедневно на адвокатите в съдилищата огромни суми пари. Това са проблемите, които смятам, че трябва да подчертая тук. Не заради факта, че журналист може да бъде застрелян, а за законните ограничения, от които сме ограничени в работата си!”

Из благодарственото слово на Вероника Герин след връчването на Световната журналистическа награда за Свобода на печата CPJ, декември 1995 година.

Колко много сходни неща има между Ирландия от преди 19 години и България сега?! Малки европейски страни като територия, но с будни и революционно настроени народи. С корупция и престъпност по всички етажи на обществото. Убийството на журналистката Вероника Герин от ирландската наркомафия през 1996 година изправи на нокти цялата държавна и правоохранителна машина на Ирландия и в кратки срокове беше прекършена връзката мафия-власт. Трябва ли и в България да се разстреля журналист или висш магистрат, за да се усетят ефективно мерките и тук? Риторичен въпрос!?

По зла ирония на съдбата най-известната криминална репортерка в страната си, Вероника Герин е поръчана и разстреляна от наркомафията на 26 юни, Световния ден за борба с наркоразпространението. Самозабравилият се поръчител, наркобарона Джон Гълиган, може би е искал да подчертае своята недосегаемост и да се подиграе за пореден път с правоохранителните органи на малката британска страна. Вероника пише за престъпността, за корупцията, за злоупотребите в църквата. На страниците на най-тиражния вестник в Ирландия “Sunday Independent”, неделно издание на “Irish Indipendan” тя разкрива на хората неща, за които те нямат никаква представа. Материалите й разказват с имена и факти, че в Ирландия има цяла класа от хора, които си изкарват прехраната от наркотици и други престъпления. Че тези хора са натрупали огромни богатства, за които не са плащали никакви данъци. Хора без явен източник на доходи, които обаче живеят в лукс и се смятат за недосегаеми и, че никой, включително и властите по онова време, не осъзнават колко опасни са станали тези хора.

В продължение на две години Вероника е разследвала престъпниците, като в процеса се натъква на Джон Гилиган, който е изградил много солидна наркоимперия. За 2 години Гилиган е изкарал около 25 милиона английски лири от трафик на канабис. Това е един от най-големите престъпници в държавата. Оглавявал е най-сериозната престъпна групировка по онова време. И в същото време никой не е знаел кой е той. Неговите съседи за него знаят, че той е един почтен собственик на школа по езда в провинцията.

Смелата репортерка достига до жилището в имението му и когато той се появява на вратата го “обстрелва” от упор с куп въпроси за произхода на натрупаните му богатства. “Потресен” от “нахалството й” мафиотския бос не сдържа нервите си и я пребива с юмруци и ритници. Вероника се възстановява в болницата, когато Джон Гълиган й звъни по телефона и в прав текст я заплашва, че ако не престане да се занимава с него ще отвлече 6 годишният й син Кахл и ще го изнасили. Същото ще направи и с нея, като накрая ще я застреля.

Едва свалила патериците смелата репортерка продължава своите разследвания. Подава жалба в съда и за побоя над нея. Междувременно получава и други предупредителни знаци – истрел в прозореца, когато тя, съпругът й Греъм и синът им Кахл са в стаята. После я издебват на входа на жилището и я прострелват в крака.

За да дойде и убийството й на 26 юни 1996 година около обед. Вероника е застигната от двама мотористи на червен светофар в Дъблин. В този момент тя разговаря с майка си по телефона и в мига , в който й казва “Мамо, обичам те”, прозорецът до нея се чупи и возещият се на задната седалка на мотора маскиран килър я застрелва с 6 куршума…На другия ден е трябвало да стартира делото за побоя, който й нанесе Гълиган

Цяла Ирландия е потресена от наглата екзекуция на смелата журналистка. Започват протестни демонстрации. Месец след убийството й властта е още в шок, наистина не знае какво да се прави. После политиците се взимат в ръце и гласуват Закон за облагите от престъпления, веднага след него създават “Бюрото за активи, придобити от престъпления”.

След това за 10 години от престъпниците в Ирландия, от основни фигури, замесени в организираната престъпност, са събрани над 80 милиона евро дължими от данъци, такси, налози – това са пари, които директно са влезли в държавната хазна. Освен това, по процедурите за налагане на обезпечителни мерки, предвидени в Закона за облагите от престъпления, са блокирани активи на стойност над 50 милиона евро. Допълнително в хазната са постъпили 7 милиона от дължими социални осигуровки. Приетият след смъртта на Вероника Герин Закон за облагите от престъпления гарантира анонимността на всички служители на Бюрото, а те имат право да разследват и атакуват в съда всеки, за когото има основателно подозрение, че се занимава с престъпна дейност. И това “основателно подозрение” е достатъчно основание, за да бъде запорирано, а впоследствие и отнето имуществото или конфискувани парите.

Всеки старши полицейски служител формира убеденост, основана на разумно предположение, че дадена жилище или пък офис сграда е добита в резултат на престъпление. Тази убеденост се изгражда въз основа на разследване, което бюрото за активите, придобити от престъпления провежда. Бюрото има достъп, както до цялата публична информация, така и до поверителна информация. Там работят полицаи, митничари, данъчни служители, представители на социалните служби, така че те имат достъп до всякакъв тип секретна информация. Бюрото се занимава с разследване финансовите дела на престъпника, който притежава съответния имот – проверка на банковите му сметки, ако има такива. Възможно е той да има сметки на името на други лица, да използва свои роднини, за да прикрие парите си. Проучва се и криминалното му минало. И тогава се атакуват активите му. Когато съдията е убеден, че предположението е основателно, той издава определение за блокиране на имуществото за 7 години.

Наркобарона Джон Гълиган и физическите екзекутори на Вероника са заловени и осъдени. Изтърпяват доживотните си присъди в ирландски затвори. Примерът и саможертвата на 38 годишната ирландска журналистка Вероника Герин е “вторият глас” на не един и двама от българските й колеги в наши дни. Защото ситуацията в Ирландия от преди 16 години е много сходна с положението в България сега.

Трябва ли наистина български разследващ журналист или магистрат да бъде убит от престъпниците, за да се ускори прилагането на крути законови мерки срещу мафията у нас, която не е само нарко. Тя е и имотна мафия, ДДС мафия, монополна мафия, сутеньорска и така нататък. Не случайно повтаряме риторичния си въпрос.

Автор: Румен Желев

Свързани новини 

Световни лидери почетоха жертвите на Холокоста
Председателите на ЕК и Съвета подписаха споразумението...
Захариева: „Двама души са с обявен статут...