Убийците на цветната луна

Утре ще погребем тази лула,

тази човешка душа.

Тя е нашият пратеник при Уа-кон-та,
Великата мистерия.

Време е да погребем
тази лула достойно,

за да съхраним познанието.

Децата, които слушат отвън,

ще научат друг език.

Ще получат знанието на белите.

Ще придобият нови нрави

и няма да познават нашите.

ИНДИАНЦИТЕ ОСЕЙДЖ

ГАЛЕНИЦИТЕ НА СЪДБАТА

НАЙ-БОГАТИТЕ ХОРА В СВЕТА

С ПОВЕЧЕ ЛУКСОЗНИ КОЛИ
ОТ КЪДЕТО И ДА БИЛО В САЩ

И ЛИЧНИ ШОФЬОРИ

Работници за „Филипс Ойл“!

Насам за „Крейсиън Ойл“!

„Марланд Ойл“!
– За „Филипс Ойл“ тук.

Стани богат.

Може да станеш богат тук!

Работници за „Филипс Ойл“!

Ърнест!

Да.

Ърнест Бъркхарт? Хенри Роан.

Ще те закарам у вуйчо ти Хейл.
Да тръгваме, ето я колата.

Престанете!

Чия е тази земя, Хенри?

Моя.

Земята е моя.

Ето го и него! Нашия герой от войната.

Добре дошъл у дома, Ърнест.

Толкова се радвам да те видя!
– Щастлив съм, че си жив.

Братко.

Благодаря, че ми пишеше.
– Братлето ми.

Ърнест, ето ги вуйна ти Мъртъл
и братовчедка ти Уили.

Добре дошъл.
– Само виж колко е пораснала!

Това е ферма. Тук няма нефт.

А щом няма нефт, няма и страх.
Устройва ме.

Ще мине време,
богатството ще се изчерпи.

Ще настане суша,
по-страшна и от библейската.

Тези хора са болнави.

Добронамерени и сърдечни, но болнави.

Кажи за теб. Видя ли кръвопролития?

Немного.

Всъщност бях готвач в пехотата.

Засичахте ли се с Келси Морисън?
– Да.

И с Отис Григс и другите, ако помниш.

Войниците трябва да ядат.
Хранил си бойците, спечелили войната.

Повече измряха от грипа.

А какво стана с корема ти?
– Червото ми се спука.

Щял си да умреш.

Дадоха ми колан
и казаха да не вдигам тежко.

Добре си решил да се върнеш.
– Знам.

Тук парите текат като река.

Признавам, че обичам паричките,
господине.

Не „господине“, дай „вуйчо“ или
„Кралю“. Като едно време, помниш ли?

„Кралю“?
– Да.

Кралю.

Нали не си лепнал някоя болест там?

Не.
– Сигурен ли си?

Да, господине.
Доколкото ми е известно.

Вземал си предпазни мерки, нали?
– Да.

Доколкото е възможно.
– Именно.

Как си с жените?

Знаеш, че ги харесвам. Слабост са ми.

Какви са там?
– Само бели. Други не съм виждал.

Червенокожи харесваш ли?
– Червенокожи?

Индианки ли?

И червенокожи, и бели, и сини.
Всякакви харесвам.

Все едно, ненаситен съм.

Харесвам по-закръглените.
Красиви, меки на допир.

И да ухаят хубаво.

Значи трябва да те държим под око,
като отвързан си.

Като стана дума…

Здрасти, Байрън.

Хубаво е. Много е добро.

Само гледай да не те виждат пиян.

Ще си имаш проблеми.

Нали, Байрън?
– Така е, Кралю.

Няма, обещавам.

Повечето хора тук не са цвете.

Има и читави, но повечето не са,
затова без глупости.

Обещавам, господине.
– Не се пали за дреболии.

Ако ще безчинстваш, нека е заради
нещо с голяма изгода за теб.

Ясно.

Официално се водя
заместник-шериф на Феърфакс.

Не искам да ме гледат с лошо.

Не се безпокой.
Няма да върша глупости.

Нали не си се чалнал от войната?

Разбира се, че не.
Не съм глупак, господине, силен съм.

Знам подходящо място за теб.
Ще бъдеш шофьор.

Понеже не можеш да вдигаш тежко.

Сигурно не четеш много.

Да чета?
– Да. Четеш ли много?

Грамотен съм.

Трябва да се образоваш.
Дай му книгата за осейджите, Байрън.

Тази ли?
– Да.

Образовай се.
– Мога да чета.

Осейджите. Дали им най-негодната земя,

но добрият Бог надхитрил всички.

Отдолу бликал нефт. Черно злато.

Но осейджите са мъдри.

Сложили ръка на богатството,
наложили правата си над него.

Хитреци са те.

Не са много разговорливи

и може да ти се развърже езикът
особено ако си пил.

Но по-добре си мълчи,
ако нямаш нищо за казване.

Не се подлъгвай.

Не почвай да каканижеш.

Каканизане.

Може да не приказват, но всичко знаят.

Осейджите са най-хубавите хора
на този свят.

<i>Джон Уайтхеър, на 23 години.</i>

<i>Няма разследване.</i>

<i>Бил Степсън, на 29 години.</i>

<i>Няма разследване.</i>

<i>Ана Санфорд, на 41 години.</i>

<i>Няма разследване.</i>

<i>Роуз Луис.</i>

<i>На 25 години.</i>

<i>Няма разследване.</i>

<i>И Сара Бътлър, на 21 години.</i>

<i>Самоубийство.</i>

Име?

Моли Кайл. Под попечителство.

Под кой номер се водиш?
– 285.

Поискала си допълнителни 752 долара,

за да платиш лечение на абсцес.

Да, господине.

Успешна ли беше операцията?

Да, господине.

А диабетът как е?

Имам рецепта за аптеката във Феърфакс.
Прислугата ще ходи два пъти месечно.

Трябва да се следиш.

Виж сега, проблемът е майка ти.

И тя е с ограничени права, така
че трябва да отчитаме всеки петак.

Тук пише, че е похарчила
319 долара и пет цента за месо

в бакалията.

Не е ли безбожно много
за нейните нужди?

Да, г-н Бийти.

Тогава проучи как стоят нещата.

Добре.

Хора, наредете се на опашка
за изплащането на наема.

Само който не е под надзор.

Останалите да доведат попечителите си,
за да подпишат чековете.

Намерете попечителите си.
Няма нищо ново.

Снимка за 30 долара – за идните
поколения. Съхранете семейната си история.

Вие, господине?
– Остави го на мира.

Този нищо не разбира, аматьор е.

Нужна ви е истинска снимка
за вас и семейството ви.

За вас, господине? Четирийсет долара.

Колко?
– Четирийсет.

Имам 35 долара в брой. Ти решаваш.
– Договорихме се.

Елате сега да ви снимам.
Прекрасно ще излезете. Насам.

Жена ми не е добре. Докторът твърди,
че има слаб организъм.

Синът ми страда от астма,
която му пречи. Дайте му шанс.

Разполагате свободно с парите си.
Моля ви!

Дайте една. В този цвят.

Благодаря ви!

Ако ви свърши бензинът или спукате
гума, направо си купете друга.

Превоз, мадам? Колата е там.
– Благодаря.

Внимавайте.
Навъдили са се съмнителни типове.

Ърнест!

Келси Морисън!

Бяхме на фронта във Франция.

Как си? Драго ми е да те видя!
– И на мен.

Съпругата ми Катрин Коул.
– Много ми е приятно.

Чистокръвна е.

От небесното племе, нали?

Средните води.

Заложил съм пари.

Заложили сте на състезанието ли?
– Не.

Да тръгваме тогава.

Да.

<i>Съжалявам, че тя не е добре.</i>

Знаете колко е вироглава, отче.

Предай й, че се моля за нея.

Всичко хубаво.
– Благодаря.

<i>Познаваш ли Моли Кайл?
Дето има няколко сестри.</i>

Знам я. Моли.
– Да, Моли. Живее с майка си Лизи.

Познавам я, вуйчо.
Случвало се е да я возя.

Да я возиш?

Мат Уилямс ходеше с нея
известно време, но се разделиха,

което значи,
че би могъл да й направиш предложение.

Искаш да се погрижа за нея.

Редовна клиентка ми е.

А и май ме харесва.

Моли е симпатична жена.

А и с права на чистокръвна.

С права на чистокръвна.
– Точно така.

Това дава големи възможности.

Хубавец си, нали знаеш?

Би ли се решил на брак?

На брак?

Тоест?

Ако се сродим,
парите от земите ще потекат към нас.

Има права като чистокръвна.
А и ще наследи много от майка си Лизи.

Това си е печеливш бизнес.
Пък и няма нищо незаконно.

Разумна инвестиция е.

Чух, че сте ходели с Мат Уилямс
известно време.

Твърде много говориш.

Няма такова нещо.

Просто се питам кого трябва да преваря
в конното надбягване.

Не знаех, че е надбягване.

А и не обичам коне.

Аз съм по-различен кон.

Какво?

Какво казахте?

Типично.

Не знам какво казахте,
но сигурно значи „хубавец“.

Готово.

<i>“Аз съм воин осейдж.</i>

<i>Преди много години осейджите взели
името си от реките Мисури и Осейдж.</i>

<i>Ни-ю-кон-ска – Деца на Средните води.</i>

<i>“Бягайте“, каза Великия бял баща.</i>

<i>От Мисури, Арканзас и Канзас.</i>

<i>Най-накрая стигнахме непозната земя,</i>

<i>Оклахома, където денем бродеше гладът,
а нощем – кръвожадни вълци.</i>

<i>Можете ли да откриете
вълците на картинката?“</i>

Хайде, да тръгваме.

<i>“Осейджите никога не са били
от Петте цивилизовани племена.“</i>

Помниш ли Блеки Томпсън?
– Привет, момчета!

<i>“Петте цивилизовани племена:
чероки, чикасо,</i>

<i>чокто, крийк и семиноли.“</i>

Стой!

Как блести скъпоценният камък!
Давай го.

Вземете колата.
Пръстенът е от баща ми.

Не искаме колата. Само бижутата.

Не са спечелени с труд.

Харесва ли ти?
– Богати индианци спипахме!

Хайде!

Тръгвай, бързо!

Залагам всичко.
– Какво смяташ, Ърнест?

Не! Лудост е.

Обичам паричките! Обръщай картата!

Ха така!
– Браво!

Да видим!

Губиш.
– Дявол го взел!

Дамата печели.
– Проклятие!

<i>“Утрото винаги е било
свещено време за молитва.“</i>

<i>“Наричат слънцето „Праотец“.</i>

<i>Луната – „Майка“.</i>

<i>Огъня – „Баща“.</i>

<i>А „Месецът на цветята“ е тогава,</i>

<i>когато хълмовете и прериите
се изпъстрят с дребни цветчета.</i>

<i>Нямат чет.</i>

<i>Сякаш Уа-кон-та е погледнал земята
от висините,</i>

<i>усмихнал се е</i>

<i>и я е поръсил с бонбони.“</i>

<i>“Уа-кон-та“ означава Бог.</i>

<i>Всеки получава индианско име.“</i>

Името ти е Слънчев ястреб.

<i>“Така ще те наричат до отвъдното.</i>

<i>Осейджското ти име
не може да ти бъде отнето.“</i>

Сложи тази.

Гладен ли си?

Да.

Няма ли да ядеш?
– Захарта ми е висока.

Сладкото никога не е в повече.

Мен ме поболява.

Само с майка си ли живееш в тази къща?

Грижа се за нея.

А ти с вуйчо си ли живееш?

Да. Познаваш ли го?

Откакто се помня.

Свестен човек е.

Защо дойде тук?

Моля?

Да живееш тук.

Да, тук живея.

Защо?

Заради вуйчо. Помагам му.

А Брайън ти е брат?

Байрън, да.

Страхуваш ли се?

От кого, от брат ми ли?

От вуйчо ти.

Не.

Не, той е Кралят на хълмовете Осейдж.

Най-добрият човек на света.

Но ако го предадеш, горко ти.

Аз обаче сам съм си господар.

Бизнесмен съм.

Благодаря.

Заповядай.

От коя религия си?

Католик съм.

Не идваш на църква.

Да, нямаше ме.

Защо нямаш съпруг?

Като мъж искам да знам
защо жена като теб е сама.

Имаш много приятен тен.

Как би определила цвета?

Като мой.

Според мен е много красив.

Имаш хубава кожа,
разполагаш с чудесна къща.

Според мен само се правиш на корава.

Бас ловя, че иначе си мекушава.

Нарече ме хитър койот, нали?

Койот.

Парички ти се искат.

Е, парите са хубаво нещо.

Така си е,
особено ако си мързелив като мен.

Дай ми да спя цял ден
и да гуляя по нощите.

Какво е толкова смешно?

Харесваш ли <i>пе-це-ни</i>?

Уиски.

„Харесвам“ е меко казано.

Имам хубаво. Никак не е лошо.

Дай да го пробваме.

Не, не го затваряй.

Какво?

Нека помълчим.

Бурята има…

голяма мощ.

Затова нека помълчим.

Добре е за посевите, ако не друго.
– Не говори.

Бил Смит.

Бил Смит.

Ърнест Бъркхарт.
– Приятно ми е.

Аз съм съпругът на Мини.

Може да ти стане по-добре, ако хапнеш.

Само не пак.

Не е особено умен,

но пък е хубавец.

На змия прилича.

Не, на хитър койот.

С тези сини очи.

И брат му хваща окото.
Харесва ми повече.

Този рижав плъх?

Пак е по-добре от твоя опосум,
дето се прави на умрял

и само се излежава вкъщи.

Може да е опосум,
но нагонът му е като на заек.

Мълчи!

Койотът гледа.

Хвърлил е око на парите ни.

То се знае, но е готов да се задоми.

Улегнал е.

Вуйчо му е богат.

Не е заради парите.

Обича те.

Кротко.

Колко е бяла ръката ти.

Ще се омъжиш за мен, Моли.

Искам да ми станеш жена.

Съгласна ли си?

Ще можеш ли да я търпиш?

Обичам Моли.

Според мен е истинска дама, вуйчо.

Значи си намерил булка.

<i>Моли.</i>

Ърнест.

Познавам Моли и сестрите й
още откакто бяха малки пакостници.

Покойният баща на Моли, На-ка-е-се-и,

беше мой много скъп приятел.

<i>Казваше на белите да му викат Джими,</i>

<i>но аз винаги го наричах
с истинското му име, На-ка-е-се-и.</i>

<i>Уважението ни бе взаимно.</i>

Да танцуваме.

Върти се надясно.

Мини.

Какво ти липсва, Мини?
– Нищо, господине.

Добре ли си обгрижена?

Да.

Имаш ли лекарства?

Държа да знаеш,
че съм насреща при нужда.

Не се бой.

Толкова неприятности навлякохме
на всички вас.

Съжалявам.

Много съжалявам.

<i>Мини. Сестра ми.</i>

<i>Незнайна болест.</i>

Ана.

Ърнест.

Най-добре седни отвън.

Но защо?

Така е редно.

Ако обичаш.

Така било редно?
Казваш, че трябва да изляза ли?

Да, моля.

Добре.

Бил Смит.

По всичко личи, че Бил Смит
не се е грижел добре за Мини.

Оставил я е да умре,
за да придобие правата над земята й.

Нефтът се полага на сестрите й,
на жена ти.

Той отнема това,
което по право е на Моли.

Майка им Лизи.

Не изглежда добре.
– Няма да изкара дълго.

Повечето осейджи едва
доживяват до 50 г.

Каквито са болнави,
когато тези жени умрат,

трябва да си осигуриш
правата над земята.

Нали разбираш?

Да.

<i>Мини вече я няма.</i>

<i>След нея остават</i>

Рита,

Ана

и Моли, разбира се.

Да.

Тя как е?

Добре.

Грижи се за малката.

Но да не забравяме диабета.

Тревожа се за нея понякога.
Доста често й призлява, Кралю.

Как иначе, диабетът е тежко изпитание.

<i>Както се казва в „Йов“,</i>

<i>скръбни дни са я постигнали.</i>

Но Моли е силна жена, Кралю.
Много силна.

Да, засега. Дано винаги е така.

А Ана? Знаеш ли,
че носи пистолет в чантичката си?

Какво правиш?

Знам, че хойкаш.

Проклятие!

Какво я прихваща?
– Луда жена!

Много харесвам Ана,

но някой ден ще се заяде
с когото не трябва.

И после какво?

Спрете.
– Сложете всичко на масата.

Стига, дръжте се прилично.
– Пълно безобразие.

Видя ли совата?

Не.

Видиш ли сова,

значи ще умреш.

Вие сте виновни.

Изпоженихте се за бели мъже.

Кръвта ни се смесва.

Къде е Ана?

Искам да дойде.

Нали аз съм тук.

Теб не те ща.

Ана искам.

Да съберем всичко.

Това е по-бяло от другото.

По нищо не личи, че е метисче.

Ако питаш мен,
и двете са нечисти дивачета.

Нямат вина, че са се родили такива.

Едно тъмно и едно светло.
Като при затъмнение.

Бог е положил десница върху земята
и я е разтърсил за едното нищо.

О, боже.

Всичко хубаво, Ана.
– Благодаря.

Смешно ли ти е?
– Още не.

Нося одеяла за мама.
– И вече си пияна?

Не съм изтрезняла от снощи,
ти ме събуди.

Не се показвай така пред мама.
– Не ме мисли.

Здравей, Ана. Държиш ли се?
– Здравата се наквасих.

Имаш ли уиски?
– Ти го изпи снощи.

Само моят мъж може да ми пие уискито.
– Не съм ти мъж.

А може би нямаш избор.

Заплашваш ли ме?

Укроти се, Ана.

Ще постъпиш както е редно.
– Стига заплахи.

Слушай какво, да не мислиш,
че разтварям крака на всеки?

Такова чувство имам.

Стига. Отведи я в другата стая.

И ти си същата стока, Ърнест.
– В другата стая!

Како, успокой се.

Писна ми.

Много си хубава.

Познаваш ли ме?

Да.

И какво знаеш?

Майната ти, Байрън Бъркхарт!

Ана, стига!

Не говори с мъжа ми!
Ще я убия тая. А после и теб!

Кротко.
– Не съм ти мъж да ми нареждаш.

Изведи я!

Тя има пистолет!
– Дай ми го!

Не припарвай до бели жени!
Долни пачаври!

Мърдай!

Вън!

Дивачка!

Насам, Чарли.

Някакъв френски войник
се опита да сграбчи тигана.

Кракът му беше откъснат.

Много от тях се тресяха ей така,
като се върнат.

Чу ли,
че са намерили Чарли Уайтхорн убит?

Да. Кой ли го е очистил?

Не знам.

Да не е жена му?
– Най-вероятно.

Та, за Ана…

Време е да я откарам.

Ти си необуздана.

Ана. Тръгвай. Байрън чака.

Ставай.

Ти си моята благословия.

Аз ли съм ти любимката?

Да.

Остани с мен тук.

Ана, идвай.
– Не думкай!

Време ли ми е, Ърнест?

Да.

Искаш да ти се махна от главата?

Да се отървеш от мен,
нали, смок такъв?

Боиш се, че ще пропея.

То си личи, че те е страх.

Явно си се посъвзела.
– Благодаря, сестро.

Ти си моето съкровище, нали знаеш?

Не излизай довечера.
– Не се тревожи толкова.

Хайде, тръгвай.

Да намерим нещо друго за пиене.

Прибирам те вкъщи, Ана.
– Не, ще ме закараш до Уизбанг.

Байрън ще я прибере.

Аз съм много пиян.
– Не думай.

Той ще я прибере.

Моли,
станало е нещо със сестра ти Ана.

Дръж се, мила.

Дръж се.

Ела.

Това сестра ти Ана Браун ли е?

Прощавай.
Това сестра ти Ана Браун ли е?

Да.

<i>Двама души от племето,
Ана Браун и Чарлс Уайтхорн,</i>

<i>бяха убити.</i>

Белите ни изтребват!

Семейството на Ана
Браун предлага награда

от 2000 до 5000 долара

за задържането и осъждането на убиеца.

Моли Бъркхарт е наела частен детектив.

Когато парите потекоха, трябваше
да се досетим, че иде и друго.

Такива са нравите на белите.

Не е каквото са ни учили
в Мисури, Арканзас и Канзас.

Кой идва неканен в резервата ни?

Те! Кръжат около нас като лешояди.

Ще ни оглозгат до кокал.

Когато напуснахме Мисури,
взехме дори мъртвите си деца.

Положихме ги в земята,
а над тях препускаха воините ни,

за да покажем,
че няма да напуснем това място.

Дори да платим с живота си.

Пръчката.

Моли, думи нямам да изразя скръбта си,

но тя е при Бог сега.

Идват,
за да се женят за нашите девойки.

Някои работят за мен.

Твърдят, че са ми приятели,
но не съм убеден.

<i>Пръста си не мърдат.
Разхождат се като господари.</i>

Господа, задръжте така, моля.
– Готово!

Тези хора са използвачи, <i>ни-шда-хе</i>,
обикновени пройдохи.

Управата на окръга няма да ни помогне.

Нито тази на щата Оклахома.

Какво сме си въобразявали?

Ние сме тук отпреди тях.
Върнахме се в родните си земи.

Тук погребваме децата си,
защото Майката земя ни е приела.

Никой няма да ни прогони оттук,
докато Бог не ни прибере.

Трябва да го знаем,
но и да си отваряме очите за злото.

То иска да ви отнеме богатството.

Не ни щеше преди,
когато бяхме подложени на геноцид.

Затова сме събрали първите 25
семейства, заселили се тук.

Да ви подкрепим.

От стари времена е казано,
че осейджите умират от вражеска ръка.

Не ги оставяйте да погинат сами.
Бъдете до тях.

За да се пренесем отвъд като воини.

Трябва да се променим, но първо
ще преминем като огън през земята

и ще очистим всичко, което ни възпира.

Моля съвета за подкрепа.

Обръщам се към всички мъже,
а и към жените, към майките.

Нашите праотци са бродели по тези земи

и знаем само,
че силата ни е в единението.

Бог е добър с нас.

За другото, за живота в лукс,
никога не сме молили.

Искахме само да сме живи.

И точно за това ще се помоля сега –

да има живот за идните поколения.

Нашият вече изтича,

караме от ден за ден,
но техният живот тепърва започва.

И искам да си останат осейджи,
защото това е дар,

който предците ни са
дали на всички нас.

Благодаря, вожде.

Искам да добавя
хиляда долара към наградата

за всякакви сведения за убийствата.

Ако някой знае каквото и да е
по въпроса, да дойде при мен.

Всички знаете къде живея.
Лесно ще ме намерите.

Благодаря, г-н Хейл.
Ценим приятелството ви.

Готов съм на всичко, за да
помогна на осейджите в участта им,

в тяхната долина на плача.

Предлагам да пратим г-н Барни Макбрайд
в столицата Вашингтон.

Подкрепям.

Г-н и г-жо Макбрайд.
– Ето ме, вожде.

Решение 23. Г-н Макбрайд ще отиде
в столицата Вашингтон,

в Службата по индианските въпроси,

за да поиска частни детективи
и допълнителни полицейски сили,

които да разследват убийствата.

Съгласен ли сте?
– Да.

Бил, Рита.

Как си, Ърнест?

Значи вече сте двойка?

Рита ми беше утеха,
когато Мини почина.

Слушай, не сваляй бижутата от нея.

Махам ги, за да не бият на очи.

Не, Франк, остави ги този път,
заради мен.

Сестра е на жена ми.
– Ето.

Наем на катафалка – 25 долара?

И 1650 долара за махагонов ковчег?

Таксуваш ме като осейдж.
За глупак ли ме мислиш?

Всички плащат толкова.

Я стига, цялото погребение на
Макалистър излезе 300 долара.

А ти искаш 2000.

Дъщерята на Макалистър беше дете.

Ще го сведа до знанието на Краля.
Да видим какво ще каже.

Ако искаш прост дървен сандък,
ще я сложа в такъв.

Не искам прост сандък.
Обаче това са цени като за осейджи.

Жена ти дори поиска отворен ковчег.

Лицето й го няма!

Обезобразено е.
Защо ще иска отворен ковчег?

Да ни ошушкаш ли се опитваш?
– Парите…

Не са твои.

Има откъде да вземеш
още и да ми платиш.

Аз се прехранвам с труд.

Както повелява добрият Бог –
който сее, жъне.

Кога си виждал осейдж да работи?

Сестра ви Ана оставя състояние
от приблизително сто хиляди долара,

които да бъдат поделени между майка
ви Лизи и вас двете – Моли и Рита.

Мислех си нещо. Сумата е значителна.

Чух, че Дългия е поканил
пътуващата трупа на Емет Милър

да свири на рождения му ден,

и си рекох защо и ние не направим
нещо такова с парите.

Да организираме празник за града,
да поканим музиканти.

<i>Няма смисъл да говоря с този човек.</i>

<i>Зло обвива сърцето ми.</i>

<i>Все плача, за да излея злото,
което го е обсадило.</i>

<i>Затварям сърцето си,
за да запазя доброто в него,</i>

<i>но омразата се надига.</i>

<i>Казват да избия тези бледолики,
погубили семейството ми.</i>

Г-жо Бъркхарт, аз съм Бил Бърнс.
Разкривам престъпления.

Ето визитката ми.
Адресът ми е в Ню Йорк, Лондон, Париж,

Монреал, Чикаго, Лос Анджелис,
Кайро, Берлин, Бостън

и навсякъде, където има…

Г-н Барни Макбрайд? Телеграма за вас.

МНОГО ВНИМАВАЙ

Не е бил у Ана,
за да потвърди думите на Байрън.

Аз се отбих там и открих
чантата й от алигаторска кожа.

Байрън вероятно не лъже,
че я е закарал в дома й.

Брат ми не е лъжец.

Най-малката ви сестра Мини,
починала от болест преди две години,

е била женена за някой си Бил Смит.
– Да.

Същият Бил Смит,
понастоящем женен за сестра ви Рита.

Да.

Същият Бил Смит.

Две сестри.

<i>Г-н Смит не си губи времето,
обикаля из града</i>

<i>и разследва лично смъртта на Ана.</i>

Задължен съм ви, шерифе.
– Благодаря още веднъж.

<i>Знаехте ли?</i>

Знаела си?

Да.

Направо у Моли ли я закара?
– Не направо.

Къде бяхте?
– На гробището до магазина на Флорър.

Тя искаше да види земята си
и да посети баща си.

Не мога да отида при татко
с разпиляна коса.

Знаеш ли, че ще имам бебе?

Нямах представа.
– Вярно е!

Ще го кръстя Мини.

Поздрави Мини.

Знаехте ли, че Ана е бременна?

Ана?

Да.

Ана е била бременна.

Бременна.

Байрън ли подозира?

Не.

Мен?

Не.

Постарай се да не ни замесят.

Г-н Смит твърди,
че знае кой е убил сестра ви.

Щял да разкрие всичко,
когато разполага с доказателства.

И какво е открил?

Все още не ми е известно.

Какво е открил?

Нищо.

Ще навестя Блеки.

По онзи въпрос ли?

Да.

Да видим дали ще се навие.

Точно така.

Ха така! Забогатяхме тази нощ, момче!

Ърнест.
– Къде е Блеки?

Това е значи?
– Да.

Гробове на осейджи. Гадна работа е.

Мръсна. Много мръсна.

Искаш ли да изкараш куп пари?

Зарежи ги тия бандити.
Трябва да мислиш с главата си, Блеки.

Хейл предлага да
заформим партньорство.

Нали познаваш Бил Смит?
Обикаля из града и дрънка.

Ако някой очисти Бил Смит и Рита,

всичките пари от наследството й
ще отидат у тъща ми Лизи Кю,

а след това – у моите деца.

Сделката си я бива, и то много.

Поне за теб.
– За всички ни.

Смит и жена му често пътуват.
Трябва само да ги причакаш в къщата.

Приберат ли се, ще ги утрепеш.

Рита има три-четири диаманта
и един куп обеци.

А Бил винаги носи двеста-триста
стотака. За теб ще са.

На всичко отгоре, Хейл ще ти
плати хилядарка за работата.

Допада ли ти идеята, Блеки?

Нали си виждал буика ми?
Червения, дето все ти лови окото.

<i>А ако добавя и него?
Застрахован е солидно.</i>

<i>Аз прибирам обезщетението,
а ти – буика.</i>

Тази договорка е само между мен и теб.

Хейл не е нужно да знае.

Щедро предложение е.

Лаком си като евреин, Ърнест.

Просто обичам паричките.

Истина ти казвам!
Обичам ги почти колкото жена си.

Ърнест?

Ела тук.

Какво има?

По-добре ли си от сутринта?
– Малко.

Просто трябва да се наспиш добре,
казвам ти.

Почивката лекува.

Вече не мога да спя.

Знам, но се опитай.
Гледай да си починеш, чуваш ли?

Отпусни се.

Дори не знам дали още ме обичаш.

Разбира се, че те обичам, Моли.

Имам нужда от теб.

Тук съм, Моли. До теб съм.

Обичам те.

Искаш да събудиш децата.

Ще ги събудиш.

<i>Нарича се „инсулин“.
От Торонто е и струва скъпо.</i>

<i>Едва петима души могат
да си го позволят.</i>

Още не се продава официално,
но Бил Хейл го е уредил за вас.

Чуваш ли, скъпа?

Ето това.

От кравешки панкреас е.

Ще го получаваме веднъж седмично.

Гледай ти.

От кравешки панкреас.

Диабетът носи големи страдания.

Яли ли сте през последния час?
– Не.

Вдигнете блузата си.

Пили ли сте нещо?

Козе мляко с палачинките.

Също яде бонбони лакта и бекон.
Хайде де, кажи им.

Трябва.

Ядете ли сладко,
това ще е безсмислено.

Ще загубите краката си, че и по-лошо,
ако се храните като белите.

Чуваш ли?

Няма нищо.

Да му се не види.

Стой!
– Блеки!

Проклятие. Спри да бягаш!
– Къде ще отидеш?

Хванете ме де!

Гледай ти.

Привет.

Изкарал си буика?

Качвай се. Хайде!

Байрън.

Ела, братко.

Тук ли?
– Да.

Коленичи, Ърнест.

Коленичи.

Договори ли се с Блеки Томпсън

да открадне червения ти буик,
за да прибереш обезщетението?

Да.

Блеки е бил арестуван
за кражбата на колата ти.

Какво трябваше да направиш?

Да видя дали ще приеме
идеята за Бил и Рита.

Сега кой ще се погрижи
за Смит и фустата му?

Не знам, господине.

Махни книгата.

Съжалявам.

Изправи се, братко.

Стани.

Лактите на масата.

Аз съм масон 32-ра степен.

Гледат на мен

като на доверен и благонадежден човек,
освен всичко друго.

Да, господине.

Знаеш ли какво е?

Не, господине.

По дяволите!

Проклятие.

Ставай! Седни ей там.

Трудно ли ти е да си господар вкъщи?

Не.

Тя е наела частен детектив,

който души и привлича
излишно внимание.

Убеди племенния съвет
да изпрати Макбрайд във Вашингтон.

Знам.
– Много е вироглава!

И ще ти стъжни живота!

Съжалявам, Кралю,
знаеш колко е упорита.

Ърнест, мамин сладък,

какво си мислиш,
че ще стане с Моли и останалите?

Обичам ги,
но след време те ще си отидат.

Времето им свърши.

Това е. Край.

Не очаквай да им дойде спасение свише.

Неизбежно е.

Правата трябва да отидат при Моли.

Не при майката,
сестра й Рита и Бил Смит.

Да, господине.

Поеми пак юздите у дома.

Чуваш ли ме?

Да, Кралю.

УИЛЯМ БЪРНС
ЧАСТЕН ДЕТЕКТИВ

ТЪЛСА, ОКЛАХОМА

Расови бунтове.
175 загинали, 300 ранени.

Гори негърският квартал
с новата църква.

Останките от „Малката Африка“.

<i>Шампионът на ласото Хенри Грамър.</i>

<i>Най-големият търговец
на незаконен алкохол в окръга.</i>

<i>Колко синьо! Това злато ли е, Хенри?</i>

Повече от злато. Признание е.

Трябва ми човек,
който да свърши една работа.

Да очисти един нещастник и фустата му.

Но не какъв да е, държа да е кадърен.

Да ликвидира и двамата едновременно.

С отровено уиски няма да стане.
Начинът трябва да е сигурен.

Джон?

Това ми го скрий някъде в къщата.

Без Маги да види.
– Тя не е сляпа, Хенри.

Миналия път ме хвана. Не искам тая…
– Дай ми го.

Защо не говорите с Блеки Томпсън?

Ами…
– Блеки?

Той е зад решетките сега.

Кажи му защо.

Оплесках нещата. Ти му обясни.

Хрумнала му малоумната идея да го
пързулне с обезщетение за колата си.

Лош късмет.
– Меко казано.

Може да питаме Дик Грег.

Не. Обявен е за издирване в Арканзас.

Също и в Канзас.

Сам не знае къде се е скатал.

Трябва ви бомбаджия.

Някой опитен, който знае как
да очисти двамата наведнъж.

Да заложи експлозив под къщата.

Нитроглицерин или динамит.

И да ги взриви.

Ейси Кърби ще ви свърши работа.

Ейси?

Къде е?
– Нямам представа, все щъка нанякъде.

Онзи може да знае.

Джон?

Къде се крие Ейси Кърби напоследък?

Хабер си нямам.
Сигурно се е сврял в някоя дупка.

Тогава грабвай една лопата от хамбара
и върви да го изровиш.

Сега ли?

Хубаво, ще поразпитам тук-там.

Ейси Кърби.

Ейси е вашият човек.

Готова ли си?

Влизайте.

Добър ден, мадам.
– Г-жо Бъркхарт.

Сложете нещата тук.

Какво?

Господа,
ще ви помоля да излезете за малко,

за да говоря с жена ми.

Навън ли?
– Разбира се.

Само за минутка.

Е, какво сега?

Имаме нужда от инсулина.

Какво повече, Моли?

Добре.

Така да бъде.

Вижте какво,
дайте ми нещата, аз ще се оправя.

Ще й биеш инжекцията?
– Да.

Бил Хейл възложи това на нас.

Знам, но тя нещо се опъва.

Но ще те таксуваме.
– Разкарвахме се дотук. Бензин, време…

Как ли пък не! И пари да ми вземете?

Така е редно.

Дай кутията. Ще ви я върна.
А сега се махайте оттук. Вървете!

Да му се не види.

Ето.

Накара ме да отпратя докторите.
Лекари са!

Аз такъв ли съм? Или ти?

Вироглава жена. Пречиш им да работят.

Аз ли съм лекар сега?
И медицинска сестра,

и домашна помощница, и детегледачка,
какво ли още не!

Не помага.

Полза – никаква.

Краля ти подарява това лекарство.
Без пари.

Ти си сред петимата в света,
които го получават.

Късметлийка си. Помисли за децата!

Това ще ти спаси живота.

Но ти все всичко знаеш, нали?

С твоите индиански обичаи.

Въобразяваш си,
че ще те оправят разни шамани,

корени, треволяци и… Пълни глупости!

Не, Моли!

Това е истинско лекарство!

Мислиш, че някой ти мисли злото ли?

И мен ли подозираш?

Защо мълчиш?

Не прибързвай с лекарството.

Може би нещата се влошават,
преди да се подобрят.

Аз ще се грижа за теб.

Никой няма да ти навреди,
щом аз те пазя.

Отвори уста.

Как се чувстваш, Хенри?

Добре. Понякога съм тъжен.
– Това не е здравословен проблем.

Я какъв е як! Нали, Хенри?
Здрав е като бик.

Така си е, Бил. И какво смяташ
да правиш? Да го убиеш ли?

Как разбра?

Пази се.

Не, просто трябва да бъде застрахован.
Формалност е, но се налага.

А меланхолията ми?
– Оправя се с уиски.

Само внимавай.

Не знам, няма да изглежда много добре.

Трудно би се оправдало.

Дължи ми много пари.

Попечителят ми не дава да харча.
– Какво ти трябва?

Искам да си купя алкохол.
– Недей да пиеш, вредно е.

Докторът ми го препоръча.
– Не го слушай, не знае какви ги приказва.

Хенри!
– Здравей, Пърл.

Жена ми ме мами с Рой Бънч.
– Какво?

Мами ме с Рой Бънч.

Много важно! Жените ти се лепят.
Голям късметлия си.

Цени това, което имаш.
И не върши глупости.

Идва ми да се гръмна.
– Това не е мъжко решение.

Мъжът трябва да е уважаван от жена си.
Не ми се живее вече.

Срам ме е, че съм индианец осейдж.

Намери ми алкохол или ми дай пушка.

Стига, с Пърл си живеете добре.
Не върши глупости, чуваш ли?

Нужен си ми, приятелю.

Хенри, недей. Какво правиш тук?

Какви ги вършиш?
– Стига!

Ще ми отмъкваш жената?
– Махнете го!

Стой далеч от жена ми!
Да не си я докоснал!

Нищо не съм ти направил.

Писна ми да моля за пари,
когато мога да си плащам сам.

Доведи попечителя си.

Вие си харчите парите свободно!
– Стига, Хенри.

Преди да ни се стоварите,
сме били свободни.

За нещо повече ли се имате?
– Тръгвай.

Казах ти да не вършиш глупости,
а си се нахвърлил на Бънч.

Проснах го на земята, преподобни Хейл.

Защо се занимаваш с него?
– Страда от меланхолия.

Миналата година посегна на живота си.
– Нима?

Грижа се за него, защото ми е съсед
и е най-добрият ми приятел.

И стойността му е 25 000 долара.

Застрахован е за сумата,
която ми дължи.

Ако успее да се гътне сам
преди края на годината, губя.

Трябва да устиска поне
още няколко месеца.

Може дори да придобия правата му.

Трябва да знаеш нещо.

Онзи там, на пода,
е първият съпруг на Моли.

Как така „първи съпруг“?

Осейджите не се развеждат.

А те бяха женени.
Венчаха се с церемония в резервата.

Какво искаш да кажеш?
Тоест тя още е омъжена за него ли?

Не, бяха на 15 години.
Такава е традицията. Не значи нищо.

Ако съм бил женен, щях да й кажа,
а тя не ми го е споделяла.

Как се отнася с теб?

Държи се добре, свястна жена е.

Позволи й да има тайни.

Така и ти ще къташ твоите.

<i>Има ли кой?</i>

Питс Бийти и кланът му
търсят убийците на Ана.

Твърди, че целят
да прогонят мързеливците от града.

Питс и кланът му драпат за авторитет,
а нямат такъв.

Полицията трябва да си свърши работа.

Никак не одобрявам „Ку Клукс Клан“,
Моли.

Жадни са за власт.

Но няма да я получат.

Има ли кой?

Племето пробва с Барни Макбрайд.

Той не се върна.

Наехме частен детектив, но…

Плати ли му?

Да.
– Сигурно е забягнал.

Така е, нали, Ърнест?

Да.

Така изглежда, Кралю.
Сигурно е забягнал.

Трябва да внимаваме
как харчим парите на Моли, Ърнест.

Не че те критикувам, просто казвам.

Купил си ферма.
Без да се допиташ до мен.

А може би трябваше, защото те
подкрепям. И двама ви подкрепям.

Чрез мен се запозна с Моли.
Тук си благодарение на мен.

Нека ти помагам.
Допитвай се до мен за съвет.

Джъдсън не ми беше казал
за болестта по свинете,

но вече си научих урока,
няма да се повтори.

Лоша инвестиция се оказа, това е.

Моли?

Някак странна си тази вечер.
Какво има?

Може би сега е моментът да ви кажем.

Моли е бременна.
– Какво?

Да.
– О, боже.

Виж ти, така ли?
– Да.

Боже.

Казаха ни, че Моли ще има бебе, Кралю.

Боже мой.

Този дом е благословен.

Прекрасно. Честито.
– Благодаря.

Честито.
– Благодаря.

Поздравления.

Толкова се радваме!
– Благодаря, Уили.

Хенри! Заповядай.
Току-що научихме прекрасна новина.

Моли пак е бременна.

Предусещам, че ще е момиче.
Никога не греша.

Честито.

Трябва да оплетем одеялце.
Ще подберем цветовете.

Честито.

Простете, че се натрапвам.
Трябва да говоря с теб.

Разбира се. Седни ей там, сега идвам.

Само да му кажа нещо. Ти ме изчакай.
– Благодаря.

Любил си я, макар че е болна?

Жена ми е, Кралю, знаеш как е.

Може би е някаква твоя перверзия.

Както и да е,
Бог да благослови и вас, и детето.

Първият й съпруг значи?

Това дали му дава
права над семейството?

Хенри.

Чичо.

<i>Знам, че си го закъсал, Рамзи.</i>

Голяма челяд имаш.
Седем-осем деца, доколкото чух.

Да, цяла сюрия.

Бил Хейл пита
дали си навит да свършиш нещо.

Да очистиш някого.

Няма да стане.
Не съм се цанил за такава работа.

За индианец говоря.

Това вече е друго.

Познаваш ли Хенри Роан?
– Не го знам.

Е, какво ще кажеш?

Виж сега, направо те вземам

и те водя да си купиш кола,
за да свършиш работата по-лесно.

Само с една кола
няма да се измъкна от батака.

Ще измислим нещо.

И хич не го мисли убийството.

Индианецът си пада меланхолик.

Хейл разправя,
че на два пъти е пробвал да се утрепе.

Направи така,
че да прилича на самоубийство.

Гръмни го отпред в главата, ясно ли е?
В челото.

Рицарите идат. Само така, Питс.
– Здравей, Ърнест.

<i>Ърнест ме запозна
с един индианец във Феърфакс.</i>

Джон Рамзи.
– Хенри, приятно ми е.

<i>Седеше до мен и надуших, че е пил.</i>

Да не търсиш пиячка?

<i>Казах му, че продавам.</i>

Аз съм твоят човек.

<i>Рекох му да дойде на пътя
през пасището на Сол Смит към 10 ч.</i>

Виж какво открих в дупката, друже.

Дай, не бъди скръндза.

Това ще ти прогори черния дроб.

<i>С индианеца се срещнахме няколко пъти
и взехме, че си допаднахме.</i>

<i>Влязох му в положението.</i>

<i>Понякога ходехме и
в бара на г-жа Маки.</i>

Взел го е, представяш ли си?

Що за шериф е да продава кокаин?
Това ми кажи. Обясни ми де!

<i>Доста време продължи.</i>

<i>Опитвах се да събера кураж.</i>

<i>И един ден реших да свърша работата,
понеже ми падна сгода.</i>

<i>Казах на индианеца,
че ще има пиячка и мадами,</i>

<i>та да дойде на пътя
през пасището на Смит.</i>

По-хубаво е от предишното, казвам ти.

По дяволите.

Може ли за малко?
– Наглеждай Каубой.

Какво има?
– Къде е Хейл?

Не го знам. В Уизбанг, Похъска. Защо?

Кажи му, че е готово.

Свършил си работата? Къде?

На пътя,
дето минава през пасището на Смит.

Ето ти го, вече не ми трябва.

Джон!
– Приключих.

Хенри е мъртъв.

Самоубил ли се е?

Не знам.

Все беше тъжен.

Винаги.

Познаваше го добре, нали?

От дете.

Вуйчо ти знае ли? Бяха приятели.

Да, знае.

Убили ли са го?

Не знам.

Посегна на живота си миналата година.

Ти знаеше ли?

Убили ли са го, или се е самоубил?
Знаеш ли?

Не знам.

Рой Бънч често се
заканваше да го очисти.

Спи с жена му.

Истината е под носа ни.

А може и да се е самоубил,
както ти каза.

Трябваше да е самоубийство!
Не му ли каза да остави оръжието?

Обясних му всичко.

Нима?
– Точно както ти ми заръча.

Не знам защо го е взел.
Казах му точно каквото ти заръча.

Да го гръмне в челото?
А защо го е застрелял в тила?

Съвсем просто е!
Челото е отпред, тилът – отзад.

Трябва да изглежда като самоубийство.

Обаче прилича на убийство.
А не бива да е така, нали?

Казах му да го гръмне в челото.
Точно както ти заръча.

Кълна се в децата си.

Не говори така. Успокой се.
– Кълна се в децата си!

Не се кълни в децата си като глупак.

Не съм глупак. Всичко изпълних.

Защо са окачили лампи?

От страх.

За да не ги застигне убийство.

Побързай.

Ето го. Спри колата.

Рой!

Не ти е мястото тук сега.

Подшушнаха ми да напуснеш града,

понеже шерифът се готви
да те обвини за убийството.

Знаят, че бяхте на нож с Хенри.

Ако избягам, значи съм виновен.
А не съм.

Ако не избягаш, ще лежиш,
независимо дали си виновен.

Като приятел те съветвам да се махнеш.

Благодаря, Бил. Но няма да бягам.

И не си ми приятел.

Оставам във Феърфакс, пък да видим.

Ти си от Небесния народ.

Малка Ана,

давам ти името Уа-хре-лум-па.

<i>Каква е тази болест, Моли?</i>

<i>Изцежда тялото? Докрай?</i>

<i>Погуби Мини.</i>

<i>Също и мама.</i>

<i>Ана беше застреляна.</i>

<i>Сякаш имаме мишена на гърба си.</i>

Защо просто не заминем
за Колорадо Спрингс?

Погледни ме. Няма да издържа пътя.

Как се грижат за теб, Моли?

Имам Ърнест и децата.

Той се грижи за мен. Доколкото може.

Нети,
дай на сестра ми препечена филия.

Добре. И още малко кафе?
– Благодаря.

Сестричке.

Благодаря.

Значи и вие с Моли сега сте в града?
– Да, за момента.

Много добре си се устроил, Бил.

Благодаря. Братята Шаун
ни направиха добра оферта.

Оставиха ни и хубава покъщнина.
– Така ли?

Е, не е хубаво колкото у вас,
но ни устройва.

Нали я знаеш Моли. Обича красиви вещи.

А ти – още повече.

Така, като те слушам,
сякаш ме изкарваш мъж под чехъл.

Стига, никого не бих обидил така.

Няма нищо.

Не се засягам.

Пийва ли ти се нещо?

Да, бих ударил едно, ако имаш.

Нямам.

Защо питаш тогава?

Виждаш ми се нервен.

Всъщност изобщо не съм нервен.

Просто не обичам да говоря с теб.

Това е причината.

Засегнал ли съм те с нещо?

Да си ме засегнал? Не.

Просто не те харесвам като човек,
това е.

Такъв ме е създал Бог.
Нищо не може да се направи.

Така е, прав си.

Освен ако не ме убиеш.

Или това е работа на батко ти?

Моли? Време е да си тръгваме, скъпа.

Джим, ако държиш нещо важно вкъщи,
изнеси го час по-скоро.

Добре.

Дейвид?

Добре ли си?
– Да.

Отивам на родеото във Форт Уърт,

а ти намери Ейси Кърби
и му кажи да се задейства за Смит.

Ясно ли е?

Ама аз не го познавам.
Не го знам тоя Ейси Кърби.

Къде да го търси?
– Питай Джон Рамзи, той ще знае.

Разбра ли? Намери Рамзи,
а той да каже на Ейси, че е време.

Ние заминаваме.

Ще сме във Форт Уърт.

Дай знак, че ме разбираш.

Да, разбирам.
Ще намеря Рамзи и ще му кажа.

Добре.

Джон?
– Същият.

Краля заръча да ти предам нещо.

Да намериш Ейси Кърби и да му
кажеш да се погрижи за Бил и Рита.

Време е.
– Не мога сега, жена ми е болна.

И моята е болна!

Защо ти не му кажеш?
Защо все хващаш друг да го свърши?

Защото не познавам Ейси Кърби.

Дори не знам как изглежда.

Бих му казал, но няма как,
защото не го познавам.

Съжалявам.
– Добре, ще му кажа, но няма да е веднага.

Не търпи отлагане.
Хейл каза да се свърши веднага.

На мига!
– Ужасно си припрян, Ърнест.

Трябва да се връщам на работа.
– Давам ти последна възможност, Джон.

Ще кажа на Краля, че отиваш веднага.

Не искам да ме уволнят.
– Нямаш избор! Време е.

Държа се човешки с теб. Най-човешки!
– Добре, ще се погрижа.

Ще отида, казах ти.
– Тръгвай тогава. Веднага, Джон.

Ейси.

Да.

Джон е, не стреляй.

Експлозивът у теб ли е?

Мамо!

Къде бяхте?

У Рита.

Трябва да си стоиш вкъщи.

Идвай.

Каубой го болеше ухо.
– Така ли?

А и Бил не е много мил с Рита,
когато не съм там.

Слушай, Моли.

Недей да излизаш толкова често.

У сестра си бях все пак.

Ще стоиш с децата у дома.

Чу ли?

О, боже!
– Какво беше това? Какво стана?

Не знам!

Вира!
– О, боже.

Вира!

Лизи!

Какво стана?
– Каубой, до мен.

Също като в Тълса.

<i>Навсякъде има стъкла!</i>
– <i>Откъде се чу?</i>

Чия къща е?

Чия къща е?

На Бил и Рита!

Нети спи в задната стая!

Нети Бъркшър живее тук.

Нети!

Това е Бил Смит!

Застреляйте ме!
Гръмнете ме, по дяволите!

Застреляйте ме!

Рита! Ето я тук!

Рита, бързо!

Чуваш ли ме, Рита?

Рита.

Мъртва е.

Мама! Мама!

Ърнест?

<i>Добре дошли на
изложението във Форт Уърт.</i>

<i>На първи манеж ще се запознаете
с шампиона на родеото Хенри Грамър.</i>

<i>Вземете си автограф и поговорете
с него пред очите на всички.</i>

Прекалил е с динамита.

Твърде много биеш на очи, Бил.

Нети, прислужницата.

Още намират парчета от нея.

Моли Бъркхарт, под попечителство.
Поземлен номер 285.

Три, две, едно.

<i>Искаш 300 долара,
за да отидеш във Вашингтон?</i>

Да.

Тежко пътуване за болна жена.

<i>Няма да го позволя и
да ти отпусна парите.</i>

<i>Би навредило и на теб, и на децата ти.</i>

Искам да отида,
защото няма да съм жива още дълго.

Може да ми е за последно.

Драго ми е. Благодаря, вожде.

Вожде Боникасъл.

Президент Кулидж,
дами и господа, насам.

Три, две, едно.

Г-н Президент, Моли Бъркхарт.
Моля ви, пратете помощ.

Избиват осейджите,
а полицията не прави нищо.

Загубих майка си и сестрите си.

Осейджи умират заради парите от нефта!
Моля ви.

Да. Благодаря.

Много благодаря.

Продължавай да й биеш инсулин

и добавяй това.

Цялото шишенце.

Само да не сбъркаш пропорцията,
Ърнест.

Не пропускай инжекция.

Така ще се укроти.
– Това е единствената цел. Няма друга.

Всеки ден, 30 минути преди хранене.

Цялата доза.

Ърнест, вярваш ли в Библията?

Да.
– В древните чудеса?

Чудо ли чакаш да стане?

Знаеш, че вече няма чудеса.

Знам.

Знам, Кралю. Тя замина за Вашингтон.

Трябва да я укротим, нали?

Да.

Само малко да я укротим.

Страх ме е, <i>шо-ми-ка.</i>

От какво се боиш?

Страх ме е да ям вкъщи.

Защо се боиш да ядеш
в собствения си дом?

Страх ме е.

Подозираш ли кой би
искал да ти навреди?

<i>Искам да сваля леглото от горе
в задната стая.</i>

<i>Ще ядем само храна,
приготвена от Вира.</i>

<i>Малката Ана е болна от коклюш.</i>

<i>Има нужда от грижи.</i>

<i>Ще я дам на брат и сестра Бигхарт.</i>

<i>Те ще излекуват кашлицата й.</i>

Мама!

Ърнест, ще вземаш инсулина ми
от влака. Само ти и никой друг.

Не от братята Шаун.

<i>Добре.</i>

Майка ми ме споходи насън.
Поиска да танцувам с нея.

Казах й, че вече нямам сили.

Извести ме, че умирам.

Не искала да умра сама.

В сънищата може да ти се струва,
че умираш.

Но за кратко,
а след това се връщаш в реалността.

Каза ми, че онзи човек е тук.

Кой човек?

Онзи с шапката.

Искам да говоря с него.

Мъже с шапки – колкото щеш.

Почивай си.

Г-н Бъркхарт?

Кой е?

Том Уайт от Бюрото за разследване.

Привет.
– За какво бюро говорите?

Пращат ме от столицата Вашингтон
заради убийствата.

И какво ще правите?

Ще търся убийците.

Детектив ли сте?

Колега на Пинкертон?
– Не, бях рейнджър в Тексас.

Сега работя за федералното правителство.
Нарича се Бюро за разследване.

Вижте какво, ако имате въпроси,
отидете при шерифа.

Той може да ви обясни.
– Вече се срещнах с него.

Но съм дошъл да говоря с Моли Бъркхарт,
чиито сестри и майка са мъртви.

Моли ли? Да, моя съпруга е.

Тя не е никак добре сега.
Аз съм съпругът й Ърнест Бъркхарт.

Елате друг път.
Но сега не знам какво да ви кажа,

тя не е никак добре.

Утре става ли?
– Прекалено е скоро.

Както вече казах, тя не е добре.

Но може да дойдете в петък, става ли?

Вкъщи ли е сега?

Тя страда от диабет, нали разбирате?

Така ли?
– Да.

В момента си почива,
а аз се грижа за нея.

Елате в петък.

В петък?
– Да.

Добре. Благодаря, господине.

Джон Рен, приятел на братовчедка
ми Мери. Търси свои близки.

Добре дошъл.
– Благодаря.

Добре дошъл във Феърфакс.
– И в земите на уажажите.

Благодаря. Казвали са ми,
че имам роднини в Хомини.

Откъде си?

Трябва да говоря с теб. Прощавай.

Не мога сега.
– Спешно е, трябва да говорим.

Веднага! Дойдоха у дома.

Какво ти става?
– Идвай.

Какво има?

Ърнест.

Притеснен съм, идваха у дома.

Частни детективи.

У вас?
– Да.

Как разбра?
– Не знам какво искаха.

Просто се появиха.
– Ти какво направи?

Започвам да се тревожа. Знаеха нещо.

Ще ни надушат.
– Успокой се.

Трябва да поговорим веднага.
– Първо се успокой!

Разбираш ли?
– Да.

Вземи се в ръце.
– Добре.

Я се стегни и се успокой.
– Опитвам се.

Кротко!

На мига!
– Кога ще говорим?

После, не сега.
– Добре.

Ама кога?
– Не сега.

Заради убийството на Макбрайд
ли сте тук? Онзи, бледоликия?

Или защото бяхме във Вашингтон

и платихме на правителството на САЩ
20 000 долара да ви прати?

Не е късно да разкрием извършителите.

Смъртните случаи вече нямат чет.

Стотици умряха.

Навремето щяхме да се бием.

Преди 20 години,
в Боксерското въстание,

виждах врага си
и знаех кого трябва да убия.

Ако открием извършителите,
ще ги убием.

Не, полагат ми се 25 000 долара
за Хенри Роан.

От месеци не е сред живите. От месеци!

Държа да ми ги изплатите.

Службата в Денвър оспорва иска ви.

Кой си ти?
– Дж. Т. Джоунс от Денвър.

Слушай какво ще ти кажа,
случаят е за Феърфакс, а не за Денвър.

Прехвърлен е в Денвър.
– Денвър, та Денвър. Говорим за Феърфакс.

Искам си обезщетението за Роан.
Напиши чека.

Съжалявам,
но докато от Денвър не одобрят…

Знаеш ли кой съм аз?
– Да, господине.

Значи отказваш да ми изплатиш сумата?

Да, господине.
– Ще съжаляваш.

Горко ще се каеш, застрахователче.

Заповядайте.

Г-н Хейл?

Си Джей Робинсън е дошъл.

Г-н Хейл.
– Си Джей.

Ще предложиш ли цена?

Може би първо да огледам.

Добре, но не се бави.

Тя няма лице.

Обезобразили са главата й.

Не я прекадихме.
Уа-кон-та няма да я познае.

Прекадихме къщата.

Прекадихме къщата, скъпа.
Ти просто не си спомняш.

Забравила си.

Бяхме там с Бил и Рита,
Джоузеф и Бърта.

Всички бяхме заедно, часове наред.

Просто не си спомняш.

Моли?

Почини си.

Джеймс и Дейвид Шаун,
Бюро за разследване.

Имаме въпроси за смъртта на Ана Браун.

Облечете се.

Мисля, че трябва да отидете
при мировия съдия.

Документите за смъртта на Ана Браун
са при него.

Изчезнали са от бюрото му.

Тогава потърсете погребалния агент.
– Търтън.

Той разполага с всички подробности.

Дори запази черепа, нали, Дейвид?
– Да.

И при него бяхме. Затова сега сме тук.

Възможно ли е да сте изгубили куршума?

Не, така и не го открихме.

Затова ли сте ровили в мозъка?

Да, точно така.

Трупът беше в лошо състояние,
беше престоял пет или…

Шест.
– Шест дни.

А и след това го ексхумирахме.

Защо сте го накълцали на малки парчета
и сте отделили плътта от костите?

Търсихме куршума.

Но не го открихме.

Отнесете въпроса до племенния съвет.

Обърнете се към вожда…
– Боникасъл.

И какво ще ми каже?

На индианска територия сме.
Говорете с индианеца.

Извинете ни, господа.

Виж ти.

Защо идвате чак сега?

Възложиха ми работата преди седмица.

Кой ви прати, президентът ли?
– Не, господине, Дж. Едгар Хувър.

Не го познавам.

Чувам, че ви наричат
Краля на хълмовете Осейдж,

и сте човекът, с когото да говоря.

Мога да изкажа мнение.
Най-вероятно тази история с убийствата

е свързана с бандити,
които не са тукашни, може би негри.

Видяхте ли какво стана в Тълса?
– Да, господине.

Но пък може да е и лош късмет.

Ана Браун не си мереше приказките.
Приятелка, но устатница. Просеше си го.

Хенри Роан пък все беше потиснат,
сигурно знаете.

Чарли Уайтхорн
обаче беше един от най-свестните хора.

А другите мъртви осейджи?

Случаите сигурно наближават 30.

Прилича по-скоро на епидемия,
отколкото на лош късмет.

Според мен
трябва да говорите с мировия съдия.

Вече бях при него. Не ми помогна особено.
– Така ли?

А главният вожд?
– И него посетих.

Те ме пратиха при вас.

Трябва да сложим край на
смъртните случаи, но не тук.

Готов съм да отговоря
на всичките ви въпроси.

Да се срещнем другаде.
Но тук не е удобно.

Ще ви потърся пак. Благодаря и
извинете, че прекъснах бръсненето ви.

Няма нищо. Ще ви чакам.

Блеки.

Не се обръщай.

Дойдоха правителствени агенти. Ровят.

Излежах си присъдата.

Не е добре да се навърташ,
когато е жежко.

Задължен съм ти заради племенника ми.

Не го изпя покрай фиаското с колата.

Просто напусни града за
известно време, замини някъде.

Примерно в Дръмрайт.

В Дръмрайт?

Гледай да стигнеш рано.
Чернокожият чистач отваря по изгрев.

Благодаря за парите.

Проклятие!

Горе ръцете!
– Стой!

Мамицата ви.

Плие и изправяне. И отново.

Бил, благодаря за подкрепата и
за всичко, което правиш за града.

Вече имаме и прекрасна танцова школа.

Дами и господа,
г-н Бил Хейл, нашият благодетел.

С този дар те каним в дома си,
за да ни донесеш изцеление.

Ти ли го направи?

Щерките ти получиха ли пони?
– Да, благодаря, Бил.

Боб, дръж под око бизнеса си довечера.

Чух, че се готви обир
в магазина ти в 23 ч.

Може да е заради скъпоценните камъни.

Двама бели и негър.

Благодаря, братко.

Няма защо.

Ейси, ето остатъка от дължимата сума,
с голяма благодарност.

Нали знаеш, че тук се навъртат агенти?

Разследват взрива.

Не сме федерална територия,
а индианска. Нищо няма да стане.

Сега е моментът да попътуваш.

Ако позволиш,
имам едно добро предложение за теб.

Казвай.

Бързо!

Спрете, крадливи копелета!

Привет.

Това ли са казаните на Хенри Грамър?
Къде се подвизава?

Ангел слезе от небето
и го обгърна с крилете си.

Вече е при дяволите.

Кога е станало?
– Вчера.

Остави я, братко.

Какво?
– Ела отвън.

Спирам.

Какво има?

Байрън.

Какво има?

Ърнест, ако стане нещо и те обвинят,
ще се оправиш, не се бой.

Ще се оправиш.
– За какво говориш?

За какво да ме обвинят?

Ърнест, имам много приятели.
Безброй са.

Разполагам с най-добрите адвокати.

Пазят мен, ще защитят и теб.

Затова не се тревожи.
Никой няма да те преследва, синко.

Благодаря, Кралю.

Какво?
– Просто…

Какво има?
– Стомахът го присвива.

Добре ли си?
– Да, но Мърти е разстроена.

Уили е в истерия.

Не знам какво да правя.

Но трябва да подпишеш документа.

Ако нещо ти се случи, правата
трябва да останат в семейството.

Трябва да останат при нас, знаеш го.

Какво да ми се случи?

За какво точно говориш?

Нищо няма да ти се случи,
просто формалност.

Нищо няма да ти се случи,
защото аз ще имам грижата.

Ти подписа ли?
– Да, подписа.

Моята жена не е болна.
– Но въпреки това подписа.

Всички трябва да подпишем.
Така със сигурност ще запазим парите.

Синко…

Байрън, остави ни за малко.
– Добре.

Добре ли си?
– Да.

Да речем, че съм добре.

Нали не те е страх?
Защото няма причина.

Не.

Биеш ли й инжекциите?

Да.

Правя всичко каквото трябва.

Цялото шишенце ли й слагаш?
– Да.

Не забравяй – цялото трябва.
– Така правя, Кралю.

Правя каквото се разбрахме.
Тя е спокойна сега.

Продължавай така.

Ърнест, знам, че обичаш Моли.
И на мен ми е скъпа.

Но истината е,

че тя ще си отиде.

Знаеш го.

Нищо не можем да направим,
в божиите ръце е.

Той я очаква.

Стой до нея и й бий лекарството,
за да не я боли.

Няма да съжаляваш, че си бил до нея,
преди да се пресели отвъд.

Няма да съжаляваш.

А ти си силен.

Нали? Силен си.
– Да.

Подкрепяй я.

И подпиши документа.

Искаш да подпиша, така ли?
– Налага се, синко.

Добре, Кралю.

Добър вечер, момчета.

Джон.

Ето какво открих досега.

Бях в Ралстън вчера.

Говорих с едно старче – Алвин Ренълдс.

Доста неща ми каза.

Познавах всички убити индианци.

Гадовете даваха отровен алкохол на
кучета, за да видят какво ще стане.

Дори койоти убиваха.

Не че ме е грижа за тях,
но не е редно да ги умъртвяват.

Зет ми разправя да си мълча,
иначе щели да претрепят и мен.

Но животът ми е към края си,
затова ще ви кажа кои са.

Ей тука седях

и видях Байрън Бъркхарт
да вози Ана Браун.

<i>Отзад седяха Келси Морисън и жена му.</i>

<i>Здравата бяха напили Ана.</i>

<i>Бяха всички заедно – Келси,
Байрън и Ана.</i>

<i>Няма лъжа.</i>

Келси Морисън?

Той пренася дрога и уиски
от Форт Уърт за Ню Орлиънс и Далас.

Нали помните Бил Степсън,
родео шампиона?

Умрял е от царевично уиски.
Не е имало разследване.

Жена му е Тили Степсън.

Келси зарязва първата си жена Катрин

и се жени за Тили
две седмици след смъртта на Бил.

След още два месеца Тили е отровена.

<i>Келси забягва в Мексико с децата й,
но се връща по съвет на хитър адвокат.</i>

<i>За да избегне по-големи проблеми.</i>

Покойната ми жена има две деца,
които носят моето име.

Ако ги осиновя законно,

в случай че те умрат,
ще наследя ли собствеността им?

Осейджи са. Едното наполовина,
но им се полагат пари.

Келси, явно възнамеряваш
да осиновиш и да убиеш тези деца.

Ако получа парите законно,
няма да го правя.

Келси Морисън?

Кой?
– Келси Морисън.

Името ми е Лойд Милър.
– Ела, Лойд, искаме да говорим за нещо.

Възхищавам се на Келси за амбицията.

Казах му и ми благодари.

Келси, възхищавам се на амбицията ти.
– Благодаря.

Какво знаеш за Байрън и
Ърнест Бъркхарт и убийствата?

За Байрън и Ърнест?

Можем да си помогнем взаимно.

<i>Сдуших се с хората.
Уажажите ми разправят това-онова.</i>

<i>И един приятел на отец Албърт
ми се довери.</i>

<i>Каза ми какво става с Моли Бъркхарт.</i>

<i>Бояла се за живота си.</i>

<i>От кого се страхува най-много?</i>

<i>Я стига, Том.</i>

<i>По-скоро ще го осъдиш, че е ритнал
куче, отколкото, че е убил индианка.</i>

Там е ранчото на Хейл.

Застраховах го срещу пожар
за 30 000 долара.

По всичко личи,
че утре сутрин те чака работа.

После е твой ред.

Почва се.

Почва се, а?

Ще ви кажа нещо.

Вие…

Вижте какво, жена ми е много болна.

Трябва да се прибирам при нея.
Много е зле.

Синко, да тръгваме.

Трябва да говоря с жена ми.
Тя никак не е добре.

Прибираме се.

Да се погрижим за нея.

Ела тук, момче.

Объркали сте се. Имате грешка.

Изобщо не е както си мислите.

Синко, върви с човека.

Жена ми е много зле!

Много е болна.

Може ли да…

Може ли да седна?

Остани прав.

Искам да поговорим за убийствата
на Рита, Бил Смит и Ана Браун.

Трябва да седна.

Да, но ще стоиш прав.

Още се крепя,

но ще трябва да поспя.

Няма как да ме държите прав още дълго.

Сам ли беше,
когато заложи експлозива под къщата,

или с Блеки Томпсън?

С кого?

С Блеки Томпсън.

Не, не съм бил с него.

Дори не го познавам добре,
само колкото съм го мяркал из града.

А ти ли заложи експлозива?

Не знам нищо за никакъв експлозив.

И не си ограбил банка в Ойлтън с него?

Не.

Но си помогнал на Блеки Томпсън

да открадне собствения ти буик
през 1921 г.,

за да прибереш обезщетението, нали?

Не си?

Дадох му таратайката си за малко.

Позволих му да я покара.

За какво му трябваше?
– Де да знам.

Не е моя работа.
Сигурно, за да си прави кефа.

Ако някой поиска колата ми,
бих го попитал за какво му е.

Понякога хората искат само да
се повозят. Не задавам въпроси.

Значи си му я дал,
без да питаш за какво му е?

Да.

На юнашко доверие.

Такъв съм си. Дадох му я ей така.

Дадох му я. Незаконно ли е?
– Добре.

Как си, Ърнест?

Блеки.

Може ли да говоря с него?

Да поговоря с него насаме за малко?

Пречупиха ли те?

Мен?

Не, не са ме пречупили, Блеки.

Хайде де. Разправяй, какво им каза?

Че като дойдох да си оправим сметките,
ти ми даде долар и 50 цента.

Понеже сме знаели какъв риск поемаме.

Да, така е, знаехме за риска,
но ти дадох двайсет долара.

Не, долар и 50 цента.
– Щях да ти дам…

Не, дадох ти ги.
Сега си спомням. Дадох ти двайсет.

Глупости.
– Слушай.

Трябва да ми кажеш
какво си им обяснил, Блеки.

Всичко им казах.
– Всичко?

Как вие с вуйчо ти сте алчни евреи.

Евреи?
– Ще лежа до живот заради онова ченге.

Отсега ти казвам,
затворът няма да ти понесе, момче.

Най-добре им признай, за да избавиш
и семейството си, и себе си.

Тъп си като галош, знаеш ли?
– Така ли?

Само да те бутнат и почваш да плямпаш.

Нали уж щяхме да сме комбина?

Не съм виновен,
че са те хванали с колата, тъпако.

Каква ти комбина! Нищо не ми даде.

Слушай какво,
Хейл е замислил цял план.

Ще му кажа да те изключи от него,
понеже си куха кратуна.

Открай време те смята за глупак.

План, таратанци! Заради него съм тук.

Истински ли си?

Може би.

Добре, стига вече.

Ърнест, ти си добър човек, нали?

Да, така е вероятно.

Вероятно? Добър ли си, или не си?

Добър съм, господине.
– Обичаш ли жена си и децата си?

Да.
– Служил си на родината в пехотата.

Не би трябвало да се стига дотук.

Струва ми се, че семейството ти у дома

ти е по-скъпо
от вуйчо ти Бил Хейл – Краля.

И двамата сме наясно,
че се представя за много праведен.

Но не е такъв.

Не е направил нищо за теб

освен…

да те кара да вършиш злодеяния
и да се възползва от характера ти.

Защо не започнем отначало?

Искам да видя как е жена ми.

Кажете какво да направя.

Знаеш ли кой уби Хенри Роан?

Не хуквай.

Дойдох да те отведа.

<i>Разбрах, че знаеш нещо за Роан.</i>

Не, нищо не знам.

При мен има един човек,
който твърди, че ти е приятел и знаеш.

Кой е той?

Значи аз ще го отнеса?

Да.

Грабвайте моливите.

Къде е мъжът ми?

Прегледал ли я е лекар?
– Не, тя отказва.

Да я вдигнем.

Истински ли сте?

Готов ли си?

Госпожо.
– Къде е мъжът ми?

Ще ви помогнем.

Г-жо Бъркхарт.

Два милиграма хероин.

Искаш ли защита?

От кого?

От вуйчо ми.

Здрасти, Харв.
– Бил.

Разбрах, че ме търсят.
Дойдох да се предам.

В какво те подозират?
– В убийство, ако щеш вярвай.

Не бих стигнал дотам.
– Арестувай ме, момче.

Не е нужно.
– Няма проблем, слагай ги.

Г-н Хейл, някакво изявление?

Какво знаете за убийствата?
– Няма ли поне да кажете, че сте невинен?

Невинен съм като младенец.
Дори повече.

Г-н Хейл!

Кога ще мога да говоря с жена си?
Обещахте ми, ако свидетелствам.

Тя е в болницата в Похъска.

В болницата? Добре ли е?

Явно не.

Искам да й пратя писмо.

Къде ви водят?
– Заминавам за известно време.

Къде ви водят?

Къде ме водите?

Няма да ти повдигнем обвинение,
защото ще свидетелстваш.

Знам, че искаш при Моли и децата,

но сега е най-добре да напуснеш щата,
за да не те погне Хейл.

Разбираш ли?

<i>За протокола, къде сте понастоящем?</i>

В затвора.

Каква е присъдата ви?
– Доживотна.

Заради обира в Дръмрайт, нали?
– Да.

Уилям Хейл ли го е организирал?

Да, така беше. Интересна работа, а?

Пиши.

„Не съди“ от Уилям К. Хейл.

Кой ви нае да убиете Бил и Рита Смит?

Уилям Хейл и Ърнест Бъркхарт.

Скоро да сте влизали в контакт с г-н Хейл?
– Да, в интерес на истината.

Прати бележка в килията ми.

Поиска да убия племенника му Ърнест.
– Г-н Томпсън.

И най-големият злодей има право да
докаже невинността си пред съдебно жури.

<i>Да, получих бележка,
че можел да ми помогне да избягам.</i>

<i>След което да заведа племенника
му Ърнест в Мексико и да го убия.</i>

<i>Писах му, че няма да свидетелствам,
ако ме измъкне.</i>

И какво стана?
– С кое?

С обещанието на г-н Хейл за бягство.

Ясно какво е станало, щом съм тук!
Нищо не се получи.

Не съди!

Прати го в „Похъска Дейли Джърнъл“,
„Феърфакс Чийф“,

„Хомини Джърнъл“ и „Осейдж Каунти Нюз“.
– Слушам.

Мама ходи.

Добре изглежда, нали?

Не се разколебавай.

Пътят е тесен.

Искам да говоря насаме с г-н Бъркхарт!
– Това е нечувано.

Ърнест Бъркхарт е мой клиент!

Правилата го забраняват.
– Настоявам да говоря насаме с него!

Няма как да представлява и подсъдимия,
и свидетеля. Противоречие е!

Два месеца го нямаше!

Не съм имал възможност да говоря
с него, преди да свидетелства!

Цели да повлияе на свидетеля!

Г-н Бъркхарт,
наистина ли този човек ви е адвокат?

Не знам.

Нямам договор с него,

но съм готов да говорим.

Правилата го забраняват, г-н съдия.

Обвинението няма да допусне
г-н Хамилтън да говори със свидетеля

преди началото на процеса!

Уажажите заслужават справедливост!
– Дайте ни го! Лично ще го екзекутирам!

Г-н Бъркхарт ще бъде върнат
на приставите. Изведете го!

Съдът се оттегля до 10 ч. утре.
Напуснете залата.

Съжалявам.

За всичко.

Отиваме у дома.

Братко.

Братко.

Фрийлинг и Хамилтън те викат да
обсъдите някои неща у Хейл довечера.

Шерифе.

Ърнест.

Вуйно Мърти.

Ърнест, познаваш ли г-н Солоуей
от „Солоуей Ойл“?

И, разбира се,
г-н Крейсиън от „Крейсиън Ойл“.

Заповядай, седни.

Ако свидетелстваш срещу вуйчо си,

това може да бъде използвано
срещу теб, докато си жив,

да бъдеш осъден за убийството на Смит

и да лежиш в затвора до края
на живота си. Разбираш ли?

Не, явно не съм се замислил дотолкова.

Дават ти въжето, с което да се обесиш.
Осъзнаваш ли го?

Изобщо не го осъзнава.

Ърнест!
– Да.

Свидетелстваш ли, ще погубиш вуйчо си.

Ърнест, нима искаш да стане така?

Да му подпишеш смъртната присъда?

Не! Разбира се, че не искам, Мърти.
Знаеш го.

Да, животът му е в твоите ръце.

Той спасява теб, глупако!

Искаш ли да се прибереш у дома?

Да, искам.

При жена ти и децата?
– Да.

Правителствените агенти

са те били и измъчвали!

Не, не са. Но е вярно,
че ме държаха буден дни наред.

Не! Били са те!

Да, биха ме, така е.
– Благодаря.

<i>Споходи ме сън.</i>
– Така ли?

Бяхме в Колорадо Спрингс.

Ти ми разкри всичките си тайни,
а аз ги прибрах в сандъче.

После отидохме на
реката и ги хвърлихме.

Бяхме щастливи.

Казах ли ти колко прекрасно изглеждаш?
Виж се само.

Сияеш.

Инсулинът явно действа.

Нали ти казах?
Влошаваш се, преди да се подобриш.

Какво ще стане сега?

Знам само, че нещата са много сложни.

Законите на белите са…

Понякога се налага
да вървиш против волята си.

Знам, че ти е трудно
да го проумееш като осейдж.

Но трябва да отида и
да разкрия истината

как агентите ме принудиха да излъжа.

Нали знаеш, че ме биха, Моли?

Бях бит и изтезаван.

Държаха ме буден дни наред,
за да си измисля лъжи

и да кажа,
че вуйчо ми е извършил ужасни неща.

Но вече се осъзнах.

Осъзнах се.

Никакви лъжи, ще кажа истината.

Ще защитя вуйчо ми, важно му е.

Какво?

Какво има?

Кога ще се върнеш?

След два дни.

Ще се върна след два дни.

Чуй ме сега.

Те ще ме арестуват,
но само за пред хората.

Няма никакъв проблем.

Никакъв.

Нищо лошо не съм направил.

Да ме арестуват колкото щат.

Само прецени добре.

Ще свидетелстваш ли за нас?
– Не, господине.

Отказваш да си свидетел
на обвинението?

Точно така. Наговорих ви куп лъжи.

Обърни се.

Арестуван си
за убийството на Рита и Бил Смит.

Защо убихте Ана Браун?

У. К. Хейл ме нае.
– Какво ви обеща?

Да получа хиляда долара
и да ми опрости дълга от 600 долара.

Значи вие сте убили Ана Браун?
– Да, господине.

Замъкнали сте я в каньона.

Три Майл Каниън, както го наричат.
Така ли?

Да.
– С какво я застреляхте?

С автоматично оръжие.
– Къде я застреляхте?

В главата. Явно е било смъртоносно.

Твърдите, че сте бил пиян.
– Да, господине.

Но сте осъзнавали, че я убивате, нали?
– Да, господине.

А как заведохте Ана Браун
до мястото на екзекуцията?

Замъкнахме я двамата с Байрън.

Напихте я, за да я убиете ли?

Да.
– Тя лежеше ли, когато стреляхте?

Не, господине.
– В каква поза беше?

Седнала.

Байрън я повдигна, сложи я да седне,
крепеше я, така да се каже.

Значи вие сте му давали насоки

как да крепи пияна и безпомощна жена
в онази урва,

докато сте се готвили
да й пръснете мозъка?

Да.
– Какво стана след това?

Той я пусна и тя се свлече.

Нададе ли вик?
– Не, господине.

Гледахте ли я как умира?

Не.
– Доволен ли бяхте от себе си?

Да, господине.
– И просто сте си тръгнали?

Точно така.

Били ли сте в каньона,
където убихте Ана Браун?

Стотици пъти.

Искали сте да видите пак
мястото на убийството ли?

Не, господине.
– Не?

Не.

А защо ходехте пак там?

Спокойно.
Кажете на съдебните заседатели.

Просто е…

Удобно място е за пиене и забавления.

Не се вижда от пътя.

Къде отидохте след убийството?

У Бил Хейл.

А след това?

Пихме.

Байрън къде отиде?

Върна се у Моли.

Благодаря, Моли.

Моля.

Внимавай къде стъпваш.

Ако ще ме убивате, ще ви пречукам.
– Не, стига глупости.

Седни, ще ти е по-удобно.

Стига, изправи се.

Дръж я да не се свлича.
– Изправи се.

Ха така. Дръж я де!
– Стани. Ето.

Ще ви убия.
– Така е добре.

Ърнест.

Събуди се.

Да.

Какво?

Какво има?

Няма как да го смекча.

Трябва да ти кажа,

че детето ти е починало.

Кое дете?

Не знам името.

Кое?

Каубой ли? Кое?

Имаше ли такова с белодробен проблем?

Да.
– С коклюш?

Кой ви каза?

Кой?

Информира ме
един от агентите ни във Феърфакс.

Моли е отишла

да прибере детето.

Значи е Ана. Тя е, нали?

Няма как да се смекчи ударът.
– Не, по дяволите!

Отнеха ми детето.

Бог да се смили над теб.

Моите съболезнования.

Какво е станало?

Детето му е умряло.

Кое дете?
– Малкото.

Малкото?

Момчето ми.

Божичко!

Отнеха ми…

Недей.

Ърнест.

Малката Ана е с Бог сега, синко.

Ърнест.

Смили се над нас, Боже. Пожали ни.

Господи боже.

Здравей.

Как са всички?

Не са добре.

Знам, и аз го усещам.

Наясно си, че трябва да се погрижа
за двете деца и Моли.

Какво искаш да кажеш?

Знаеш какво.

Ще свидетелствам.

Това е доста рискован избор.

Убеден ли си?

Да.

Няма друг начин.

Сделка ли ти предложиха?

Да, споразумение.

Няма да го изпълнят.

На държавно ниво е, това ми казаха.

Именно, затова го казвам.

Няма да има значение,
само дето ще си разбиеш семейството.

Това ли искаш?

Няма да има никакво значение.
Казвам ти го най-искрено.

От житейския си опит съдя,
че това няма да те отърве.

Нещата вече са различни, нали знаеш?

Осейджите ще ти обърнат гръб.
Никой няма да те подкрепи.

Осейджите ме обичат.
– Не се надявай.

Напротив, те знаят.
Знаят кой им е направил улиците,

кой им е построил болниците
и училищата, знаят го.

Аз им донесох чудесата на 20-и век.

Няма да те подкрепят, Бил.

Нима?
– Няма да се застъпят за теб, свърши се.

Хората може да роптаят известно време,

но после ще забравят.

Не помнят и нехаят.

Все им е едно.

Ще бъде поредната банална трагедия.

Не е банална.

Не прави нещо,
за което ще се разкайваш цял живот.

Ще се разкайваш.
– Бездруго изпитвам само разкаяние.

Имаш семейство.

Деца. Загуби едно.
Не прави трагедията по-голяма.

По-голяма няма накъде.

Не доближавай семейството ми.

Никога вече.

Съжалявам да го чуя.

Край.
– Моля те, не захвърляй всичко.

Не, не мога.
– Съжалявам да го чуя. Обичам те, синко.

Не мога, Бил.

Не захвърляй всичко.

Г-н Бъркхарт, тук сте по свое желание.

Да.

И не ви е обещавано нищо?

Не, господине.

Потърсихте ли Джон Рамзи по заръка
на вуйчо ви, за да убие Хенри Роан?

Да, господине.

Отидохте ли с автомобил
от Феърфакс до Рипли,

за да кажете на Джон Рамзи
да подтикне Ейса Кърби към действия?

Да.
– Кой ви накара да отидете?

Вуйчо ми Уилям Хейл.

Той в залата ли е?

Да, господине.

Бихте ли го посочили?

Да. Ето го там.

Впишете в протокола,
че свидетелят посочи подсъдимия Хейл.

Каква беше работата,
която вуйчо ви искаше да свърши Кърби?

Да взриви Рита и Бил Смит.

Защо е искал да ги взриви?

За да им вземе парите.

Женен ли сте?

Да.
– Как се казва съпругата ви?

Моли Бъркхарт.

Сестрата на Рита?

Точно така.

И сестра на убитата Ана Браун?

Да.

А майка й е Лизи Кю, също покойница?

Да.
– Както и сестра й Мини?

Да.

И всички тези мъртви жени
са индианки, нали?

Да, господине.

Ако съпругата ви Моли почине,

кой би наследил парите й?

Аз и нашите деца.

Вуйчо ви представи ли ви план

как да се облагодетелствате
от смъртта на индианките?

Да.

А вие сте помагали на вуйчо си
по собствено желание?

Да.

Част от плана ли беше
да се ожените за Моли Кайл

и да убиете семейството й и нея самата
заради парите им от петрола?

Не, господине.

Ожених се за жена ми,
защото я возех в таксито си.

Не под давление на вуйчо ви?

Не, господине.

Обикнах жена си още от…

Защото това се случи,
когато я качих в таксито си.

Как е Каубой?

Добре.

Мъчно ли му е за мен?

Да.

На Елизабет също.

Те знаят ли какво е станало?

Донякъде.

Само истината ли каза?

Да.

Очистих душата си, Моли.

Чувствам облекчение,
свалих от себе си голямо бреме.

Нямаше да му позволя да припари
до теб и децата.

Какво ми даваше?

Какво?

Какво имаше в инжекциите?

Лекарството, което ми биеше.

Какво имаше в него, <i>шо-ми-ка-си</i>?

Инсулин.

<i>Правдата победи.</i>

Слушате „Истински криминални истории“

с подкрепата на Дж. Едгар Хувър
и Федералното бюро за разследване.

С това приключва историята
за убийците на индианците осейдж.

Накрая ще направим
следните заключения.

Срещу лекарите, братя Шаун,
така и не е имало съдебно преследване

за помагачество в отравянето на Моли.

Братът на Ърнест, Байрън Бъркхарт, е
съден за съучастие в убийството на Ана.

Келси Морисън свидетелства.

Байрън я напи,
а аз свърших останалото.

Байрън е пуснат
поради липса на единодушие.

Уилям Хейл –
човекът, замислил смъртоносния план,

е признат за виновен
и изпратен в „Левънуърт“ до живот.

Оттам пише писма до
приятелите си осейджи.

„Скъпи мои, как сте?

Никога не съм имал
по-добри приятели от осейджите

и им отвръщах със същата лоялност.

Предпочитам Грей Хорс
пред всяко друго място на света.

Не след дълго ще се завърна при вас.

Как е моят приятел Да-ка-и-ке?

Ваш верен другар, У. К. Хейл.“

Хейл е пуснат от затвора през 1947 г.

Комисията за предсрочно освобождаване
изтъква доброто му поведение,

но не всички са доволни.

Пускат го,
защото е подкупил политиците.

Всички нехаят за живота на осейджите.

Забраняват на Хейл
да стъпва в Оклахома,

но според роднини
той често ги е посещавал.

Какво искаш за обяд, Уилям?

Само ако онзи тъпак Ърнест
си беше държал езика зад зъбите,

днес щяхме да цъфтим.

Уилям Хейл умира
в старчески дом в Аризона.

Доживява до 87 години.

Ърнест Бъркхарт е осъден да лежи до
живот в щатския затвор на Оклахома.

Не си ли оня,
дето искал да убие жена си за пари?

След години е помилван
и се връща в окръг Осейдж.

До смъртта си живее с Байрън
във фургон северно от града.

Дай бира.

Имаш ли огънче?

След като се развежда с Ърнест,

Моли заживява с новия си
съпруг Джон Коб в резервата.

Умира от диабет на 16 юни 1937 г.

В некролога й в местния вестник
пише само…

„Г-жа Моли Коб, на 50 години,

почина в сряда късно
вечерта в своя дом.

Чистокръвна индианка осейдж.

Беше погребана
в старото гробище на Грей Хорс

редом до баща си, майка си,

сестрите си и дъщеря си.“

За убийствата – нито дума.

ПО КНИГАТА НА ДЕЙВИД ГРАН

В ПАМЕТ НА РОБИ РОБЪРТСЪН

С БЛАГОДАРНОСТ КЪМ ОСЕЙДЖИТЕ

И ГРАЖДАНИТЕ НА ГРЕЙ ХОРС,
ПОХЪСКА И ХОМИНИ

В ПАМЕТ НА ДЖОН УИЛЯМС

Превод :
Боряна Богданова