/
/
Иво Инджов: „БСП –между соцносталгията и неясното бъдеще“

Иво Инджов: „БСП –между соцносталгията и неясното бъдеще“


Кой е Бърни Сандърс? Какво е демократичен социализъм?

Сигурен съм, че голяма част от членовете на БСП не знаят отговора на двата въпроса. Ръководството на партията пък не се интересува от такива теми. По-малко от два месеца преди първия пряк избор на лидер на Столетницата тя продължава да бъде втренчена в пъпа си. Двата въпроса, които най-силно я вълнуват, са от съвсем друго естество. Ще се опълчи ли официално на Корнелия Нинова досегашният й заместник Кирил Добрев? Ще успее ли вътрешнопартийната опозиция да осуети циментирането на Нинова на върха от партийните членове, като в крайна сметка процедурата бъде завършена от конгреса? Най-важният въпрос – каква партия да бъде БСП, е оставен в килера, където наред с атрибутите от „славното минало“ отлежават вече остарялата партийна програма и „Визия за България“.

В същото време в западните демокрации, по които все си сверяваме часовниците, се водят оживени дискусии за дереджето и бъдещето на „лявото“, а левиците управляват на Иберийския полуостров и в Скандинавието.
В САЩ най-успешен до момента кандидат за президент от редиците на Демократическата партия е сенаторът Бърни Сандърс, обявил се за демократичен социалист. Червената нишка в неговата кампания, която има най-широка мрежа от активисти, е необходимостта от едно много по-справедливо общество, което да замени сегашното, разделено на 1% най-богати и останалите 99%. В теоретико-приложен план демократичният социализъм може да се разглежда

като крайна цел на социалдемокрацията, като по-висш етап

на придобилия широка популярност след Втората световна война модел на силната социална държава. Неотдавна лидерът на британските лейбъристи Джеръми Корбин заяви в реч в Бристол, че „в основата на социализма е демокрацията да контролира икономиката, а не обратното, така че да можем да използваме огромната си колективна икономическа сила за добро – да спрем климатичния срив, да премахнем бедността, да повишим стандарта на живот“.

Разказът на Сандърс „превежда“ идеите на демократичния социализъм на прагмагичен език, пише американският публицист Баскар Сункара в немското ляволиберално издание „Дер фрайтаг“. Сандърс издига „прогресивни икономически и социални искания в полза на работещите, критикува политическите и корпоративните елити, избягва партийната „битка за идентичностите“ и я заменя с популистка класова борба „. Черешката на тортата с предизборните му обещания, които политическият истаблишмент и корпоративните медии критикуват яростно като крайно нереалистични, е „новият зелен курс“. Той предвижда преминаване към чиста енергия, обществена собственост над нейното производство и създаване на 20 млн. нови работни места. Планът се родее със „зелената индустриална революция“ на Корбин и разпалва дебатите на тема екологичен социализъм в германската Левица.

Искрици от тези заразяващи дебати припламнаха предконгресно и в БСП –

появи се Платформата за демократичен социализъм. Парадоксалното е, че той остава за БСП цел на хартия – фигурира в програмата й, но отсъства в любимата на Нинова „Визия за България“. Платформата е подписана от 97 изявени членове на БСП, сред които Георги Пирински, Велислава Дърева, Красимир Янков и др. В нея се казват неща, за които под ръководството на Нинова и Добрев партията спря да говори или дори действа в противоположна на правилната посока:

– „Трябва да се опитаме да отведем самата партия при тези, които представляват нейната естествена социална база, най-засегнатите от кризата – хората на наемния труд, земеделците, издържащи се от земята си, дребните предприемачи, голяма част от творческата интелигенция.“ Тази заявка звучи много по-логично за една лява партия, отколкото непохватните досегашни опити за ухажване на бизнеса и средната класа. Симптоматично е казаното от шефа на столичната БСП Калоян Паргов по ТВ „Евроком“, че основна цел на партията трябва да бъде средната класа, очевидно мислена като противовес на наемните работници. „БСП чия партия е? На работниците, които днес вече не са с червени потници, както преди 100 години по време на класовата борба? Според мен БСП трябва да бъде партия на средната класа. Има хора, които са с леви убеждения и не са „скъсани и бедни“, те са част от средната класа и имат добър бизнес“.

– „Основна черта на социалната държава е нарастващият процент на облагане в зависимост от доходите и имуществото на гражданите и фирмите, с облекчени ставки на косвените данъци върху стоките от първа необходимост. Сегашната система трябва да бъде заменена със система на прогресивно облагане.“ Да сте чули през последните две години Нинова и Добрев да говорят за прогресивен данък (пък бил той само за най-богатите, за да не стреснат лелеяната „средна класа“)?

– „Мерки срещу ширещите се суеверия, нови и възродени съчинения за световни заговори и конспирации, както и на войнстващ национализъм и расизъм.“ След като допринесе съществено за торпилиране на насочената срещу насилието над жените и в семейството Истанбулска конвенция под знака на борбата с „джендър идеологията“, напоследък БСП е оставила настрана тази тема. Може защото все пак разбира, че на терена на националпопулизма е само изкуствен придатък към делата на „воеводите“ и други заслужили борци срещу „джендърите“. Вероятно по същата причина Нинова мълчи поне засега на фона на новата мигрантска вълна на южната ни граница. В предишни периоди в разрез с всички интернационални традиции на своята партия тя се опитваше да цака управляващите с антимигрантската карта. Не се е чуло обаче да осъжда категорично национализма и ксенофобията.

Платформата за демократичен социализъм е само чернова за това как трябва да изглежда една прогресивна лява партия през 21-и век. Бдителни коментатори веднага посочиха нейни слабости, след като преди няколко дни я похвалих във „Фейсбук“. „Може цял ден да говориш за прогресивно облагане… но, ако не покажеш сравнителна таблица между плоското и прогресивното облагане… язък ти за барута, така да се каже“, написа икономистът Николай Томов. Журналистът Борис Ангелов пък отбеляза, че „с думи от 1989 г. не става през 2020 г., неадекватно е. Стига само „творческа интелигенция“. Мухлясала работа.“

Действително, ако платформата не бъде „преведена“ на езика на хората на наемния труд, на прекариата, на младите и на негласуващите, ще си остане един от многобройните интересни, но безполезни партийни документи. За нея може да се заговори най-вече ако в битката за лидерското място се появи

нов, харизматичен претендент, който да се опита да поведе партията към левия бряг.

Сега БСП е разкрачена между носталгията по „социализма“, ама държавния, авторитарния, и неясното бъдеще. Подчертано възрастният й електорат, който по демографски причини се стопява, макар и бавно, е с подчертано консервативни нагласи, а „лявото“ присъства все по-рядко в реториката на лидерите й. Другояче не би могло да бъде, защото то все по-често отсъства от политическите им действия.

Противно на очакванията към една лява партия, БСП мълча при предрешения избор на Иван Гешев за главен прокурор, а половината й депутати подкрепиха също спорната кандидатурата на предшественика му Сотир Цацаров за шеф на КПКОНПИ. Макар да претендира, че е основната опозиция на ГЕРБ,

БСП периодично съзаклятничи с партията на Борисов.

Фрапантен е примерът с избора на парламентарната квота на Висшия съдебен съвет, протекъл по формулата „ти на мене, аз на тебе“. И двете партии милеят за АЕЦ „Белене“, която вече виждат основен носител на българския „зелен“ преход, който воля-неволю трябва да се реализира под натиска на ЕС. Като всяка една „стара“ партия БСП ще брани до последно въгледобива и ТЕЦ-на твърдо гориво, без да предложи реално работещи „зелени“ алтернативни, вкл. за преквалификация и социален рестарт на миньорите и енергетиците. Неотдавна парламентът задължи правителството да спаси финансово затъващата държавна ТЕЦ „Марица изток 2“, както и да предотврати на всяка цена бързото затваряне на българските въглищни електроцентрали. Такъв развой вероятно ще последва след приемането на т.нар. Европейски зелен пакт. Решението беше взето на базата на предложение на БСП, подкрепено с известни корекции от ГЕРБ.

Социалистите предлагат и леви политики, като например преизчисляване на размера на всички пенсии, изгонване на търговските дружества от болниците и др. подобни. Но или нямат воля да мобилизират силна обществена подкрепа за тях, или ги защитават само проформа, както е с идеята за прогресивния данък. В същото време гледат благосклонно към бизнеса и претоплят „традиционните семейни ценности“.

През 2020 г. БСП определено не е лявата партия на България.

След като премина през неясна фаза на социалдемокрация, бившата комунистическа партия затъна в два експеримента. Първият беше силният флирт с неолиберализма. Справка – плоският данък, въведен при правителството на Станишев, който е характерен за страни с висока степен на социални неравенства. На свой ред „Корнелия Нинова тръгна да подменя идейната историческа същност на БСП. Голяма грешка е лансираната от нея идея за консервативен социализъм и ляв консерватизъм. Що е то консервативен социализъм? Дървено желязо“. Диагнозата е на Велислава Дърева в интервю за в-к „Марица“.

Преди време Нинова, която влиза в БСП, след като натрупва опит в приватизацията, каза пред „Нова телевизия“: „Маргарет Тачър е любимият ми политик, а от днешни времена – Тереза Мей.“ Преди две години пък се обяви против санкциите на ЕС срещу Унгария под предлог, че това е „грешка, това е още една стъпка към разединението на Европа“. Позицията й е в унисон с голямата популярност, на която се радва унгарският дяснопопулистки премиер Виктор Орбан сред симпатизантите на БСП. Най-активните от тях във фейсбук обясняват възторга си пред него със „социалните му мерки“ и „политиката в защита на унгарските национални интереси“. Потъпкване на демократичните стандарти, на независимостта на съда и на свободата на словото нямат значение за тези „социалисти“.

Големият въпрос, на който може да бъде посветена цяла научна дискусия, е наистина ли БСП беше лявата партия на прехода. Отговорът му е много по-важен от развръзката на лидерската битка в нея.

източник: dnevnik.bg

Иво Инджов е доцент по журналистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, експерт е по политически комуникации.

Свързани новини 

Патриарх Неофит: Да пребъде делото на българската...
Държавният глава: Думите са домът, в който...
24 май – Ден на славянската писменост,...