/
/
1063 прояви на антихристиянски вандализъм за година във Франция

1063 прояви на антихристиянски вандализъм за година във Франция

Този текст не се препоръчва за бременни жени и деца под 30 години. Предварително снемам от себе си всяка отговорност за бледоликите и слабонервните, които продължават да цъкат с мишката върху монитора след отправеното предупреждение. Всички останали, които нямат какво да губят, освен оковите на политкоректността, моля да ме последват. 

Няма да ви занимавам с цяла Европа, но в малката и до неотдавна рафинирана и културна Франция, раздирана днес от различни проблеми, от миграционни до идеологически, се случват удивителни неща. На които следва са се обърне специално внимание. Но тези неща се случват зад димната завеса на запълващите контекста водещи новини с различна степен на важност.

По първите страници днес шества борбата на профсъюзите с пенсионната реформа. Непонятно вялото „продължение на протеста“ на разпердушинените и разгонени радикали от „жълтите жилетки“. Ликуват вадещите кестените в общата какафония „черноблокници“ („black blocs“), които се оказаха най-организирани от всички и наясно с това, което искат. А те искат, както винаги, анархия, „майката на реда“, революционен хаос –  да се вземе от всички, за да се даде на всички.

Сред водещите новини са транспортните стачки и един педофилски скандал, оцапал целия правоверно-ляв блок след празниците.

Известният писател Габриел Мацнев, който до ден-днешен безпрепятствено излагаше в книгите си и даже в телевизионни предавания своите пристрастия към сексуални „забави“ с малолетни деца, момичета и момчета, под одобрителните възгласи на цялата ляволиберална общност, изведнъж се спъна в пробудилата се бдителност на своите идеологически противници.

Излязлата на 2 януари книга „Съгласие“ (Consentement) съкруши научната общност с признанията на 47-годишната Ванеса Спрингора за сексуалните ѝ отношенията с писателя, когато той е вече на 50, а тя е само на 14.

Не, не става дума за продължение на сагата с „митушките“ (от англ. Metoo) или саморазобличаващи се компаньонки, изнасилени от режисьори. Пак казвам: в конкретния случай за пристрастията на писателя са били наясно не само хората от неговото обкръжение, но и зрителите на френската телевизия, както и читателите на мацневската литература. Просто сега, уплашени от внезапния скандал, започнаха да говорят открито и вестниците.

Изведнъж всички започнаха да се разбягват, да се смущават и конфузно да обясняват защо не са реагирали по-рано.

Бившият „министър-социалист“ Бернар Кушнер даже призна, че навремето е подписал петицията в защита на сексуалното разкрепостяване на младите срещу остарелия морал на възрастните, без дори да си направи труда да я прочете.

Това става през януари 1977 г., когато след Версайския процес срещу трима педофили, писателят Мацнев пуска гръмка „подписка“ в защита на обвинените и против „жестокостта“ на присъдата: „3 години затвор само за ласки и целувки!“, пише той и добавя: „Това е морална полиция!“

Cред 69-имата, подписали знаменитата петиция в подкрепа на латентните педофили, се оказват и много забележителни люде – писатели, философи, лингвисти и артисти от всякакъв сорт, цветът на „революцията от май 1968“: Сартр, Арагон, Симон дьо Бовоар, Ролан Барт, Андре Глюксман, Патрис Шеро, Филип Солерс, Катрин Мийе, Франсис Понж…

Не знам дали всички те са чели онова, под което са се подписали, но безрезервното им доверие към членовете на техния кръжец и подкрепата им за светлите идеали на „всички свободи“ са налице. И може да се каже, че още оттогава са на лицето на днешната европейска правоверност. Сега всички тези забележителни люде са цитирани по първите страници на френските вестници в светлината на нелицеприятния въпрос за негласното одобрение и даже „поръчителство“ на педофилията…

Но това е само фасадата. Новините от витрините и централните площади на френския живот. За разбирането на цялостната картина на събитията е важно и другото. А именно това, което се случва зад витрините, в провинцията, в малките улички и задните дворове. А случващото се там има непосредствено отношение към вече написанато от мен и прочетено от вас. Затова не се стряскайте от смяната на декора и се постарайте да разберете връзката между споменатото дотук и изложеното по-долу.

През 2018 г. във Франция са регистрирани около 1063 акта на т. нар. „антихристиянски вандализъм“. Иначе казано, вандалски прояви в християнските храмове. Тоест, над три случая на ден. На ден, господа.

Окончателните цифри за миналата година все още не са преброени и осчетоводени, но отсега е видно, че те ще са още по-стряскащи и че този вид ванадализъм се превръща в епидемия, обхващаща цяла Франция. Достатъчно е да отбележим на картата само последните пострадали градове и ще разберем мащаба на бедствието. Отляво надясно и отдолу нагоре: Houilles, Maisons-Laffitte, Naintré, Dijon, Montluçon, Tonnay-Charente, Pons, Lavours, Nîmes, Tarbes…

Който още не се е отказал дотук и продължава с четенето, да се сърди на себе си, аз само изброявам.

Потрошени и хвърлени на земята кръстове (на един от кръстовете фигурата на Иисус е с изтръгнати ръце), разбити и осакатени статуи на Богородица и Светиите, разграбени и опожарени олтари, размазани по стените екскременти (под формата на разпятие), счупени потири със светена вода или напълнени с пикня и фекалии, запалени рожденственски ясли, разкъсани църковни книги, изпочупена църковна утвар.

И още много подробности, сред които едно любопитно повторение: едновременно в няколко църкви, значително отдалечени географски една от друга, е проявено особено ожесточение към предмети на култа, свързани със Светото Тайнство. Така например, по едно и също време в няколко църкви са откраднати (!!!) или разсипани на пода и стъпкани (!!!) просфори; разбити са чаши и съдове със светена вода.

И това само за последните няколко месеца.

А миналия четвъртък, 9 януари, в град По и околностите му, само за един час (според огласените от следствието данни, между 9.30 и 10.15 сутринта) са разбити и увредени над пет статуи, предимно на Дева Мария. До вечерта стана ясно, че в църквите на околните градчета са потрошени общо над десет статуи …

Няма да ви заливам с цитати и изказвания на видни местни политически дейци по този повод: но на най-високо ниво тези „незначителни събития“ останаха незабелязани, удавени в пушилката на профсъюзните жълто-жилетни баталии и леволибералните педофилски скандали.

Като добавим към това и поредното рязко нагнетяване на напрежение в близкоизточния регион, където американската „жандармерия“ не желае да допусне никой друг, освен себе си, нищо че самата тя не различава Иран от Ирак и румънци от българи, все тая.

И ще разберете защо цялата тази серия от „незначителни събития“ остава скрита зад димната завеса на много по-важни и неотложни, от гледна точка на анализаторите, произшествия.

Ще ви цитирам само две кардинално противоположни и особено красноречиви мнения, които демонстративно онагледяват класическата разлика между позициите на все още здравия (що-годе) разум и безогледната, умопромачителна политкоректност.

Епископ Робер Ватерблед: „Много съм шокиран, тъй като в случая не става дума за обичайно посегателство срещу църковно имущество, от хулигански подбуди. Става дума за директна атака срещу християнската вяра и морал“.

Абат Жан-Мишел Пуйо: „Не мисля, че в случая трябва да говорим за вандализъм или за някакви антихристиянски действия, за атака срещу църквата въобще. Все пак се е случило в сряда вечерта! Вероятно се касае за скучаещи младежи, които нямат какво да правят, нищо повече. Не бива да драматизираме…“

(Съветвам всички онези, които продължават да се питат как така навремето евреите в Германия не са съобразили веднага що за човек е Хитлер и каква съдба им готви, да препрочетат внимателно последния цитат…)

източник:

През 2018 г. във Франция са регистрирани около 1063 акта на т. нар. „антихристиянски вандализъм“. Иначе казано, вандалски прояви в християнските храмове. Тоест, над три случая на ден. На ден, господа. Окончателните цифри за миналата година все още не са преброени и осчетоводени, но отсега е видно, че те ще са още по-стряскащи и че този вид ванадализъм се превръща в епидемия, обхващаща цяла Франция. Достатъчно е да отбележим на картата само последните пострадали градове и ще разберем мащаба на бедствието. Отляво надясно и отдолу нагоре: Houilles, Maisons-Laffitte, Naintré, Dijon, Montluçon, Tonnay-Charente, Pons, Lavours, Nîmes, Tarbes…Който още не се е отказал дотук и продължава с четенето, да се сърди на себе си, аз само изброявам. Потрошени и хвърлени на земята кръстове (на един от кръстовете фигурата на Иисус е с изтръгнати ръце), разбити и осакатени статуи на Богородица и Светиите, разграбени и опожарени олтари, размазани по стените екскременти (под формата на разпятие), счупени потири със светена вода или напълнени с пикня и фекалии, запалени рожденственски ясли, разкъсани църковни книги, изпочупена църковна утвар. И още много подробности, сред които едно любопитно повторение: едновременно в няколко църкви, значително отдалечени географски една от друга, е проявено особено ожесточение към предмети на култа, свързани със Светото Тайнство. Така например, по едно и също време в няколко църкви са откраднати (!!!) или разсипани на пода и стъпкани (!!!) просфори; разбити са чаши и флакони със светена вода. И това само за последните няколко месеца. Няма да ви заливам с цитати и изказвания на видни местни политически дейци по този повод: но на най-високо ниво тези „незначителни събития“ останаха незабелязани, удавени в пушилката на профсъюзните жълто-жилетни баталии и леволибералните педофилски скандали.

източник: glasove.com

Свързани новини 

Световни лидери почетоха жертвите на Холокоста
Председателите на ЕК и Съвета подписаха споразумението...
Захариева: „Двама души са с обявен статут...