/
/
Режисьорът Иван Черкелов: Киното за пуканки омръзна на много хора у нас

Режисьорът Иван Черкелов: Киното за пуканки омръзна на много хора у нас

Иван Черкелов е роден на 16 януари 1957 г. Завършил е кинорежисура във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1982 г. Дебютира с филма „Балада“ и игралния „Парчета любов“ (1988 г.), който в анкетата на в. “Култура” през 1993 г. фигурира в десетката на най-добрите български филми за всички времена. Следват игралните филми „Търкалящи се камъни“ (1995 г.), „Стъклени топчета“ (1999 г.) и “Обърната елха” (2006). Филмите му са излъчвани многократно по БНТ. Участвал е в кинофестивали в Германия, САЩ, Канада, Франция, Индия и България.

Интервю от 2010 г. с режисьорът Иван Черкелов в Плевен по повод представянето му на филма “Раци”:

Г-н Черкелов, защо избрахте заглавие като “Раци”, което според редица мнения крие някаква провокация?

Лично аз не намирам заглавието за провокативно – то просто отговаря на една метафора във филма. Героите са в ситуация, наподобяваща ловенето на раци. Предлага им се някаква примамка и те се вкопчват в нея без да си задават въпроси защо и как.

Това ли е всъщност реалната картина у нас в момента?

Пазя се от такива обобщения, но
филмът все пак е някакво отражение на времето, в което живеем
Далеч съм от мисълта, че той дава пълна картина на живота в България. Фокусът на внимание е, най-общо казано, в човешкото съществуване, животът на човека въобще – без значение къде и кога. Но понеже аз се отнасям към киното като към тип изкуство, в каквато и да било ситуация във филмите си използвам някаква конкретна среда. В този смисъл, действието, което се развива в “Раци”, е неминуемо белязано от атмосферата на нашето време.

Отзивите на критиката за филма са на двата полюса, що се отнася до това какво сте искал да кажете.

Смятам, че
не е моя работа да обяснявам какво съм искал да кажа
Това е все едно да разкажеш един виц и след това да обясняваш защо той е смешен. Каквото имам да казвам, се намира вътре в самия филм. Колкото до критиците, моето намерение и желание съвсем не е да се харесам на всички. Просто искам да правя това, което мисля, че има някакъв смисъл.

Как избрахте да покажете филма в 22 града в цялата страна?

Идеята е да се разчупи моделът, по който досега съвременни български филми бяха показвани единствено в столицата. Тази ситуация не е нормална и ние се опитваме да направим нещо различно
за да може филмът да достигне до максимален брой хора
Каквито и да си говорим, филмите се правят именно за зрителите, а в страната ни съществува един вид капсулиране в тази сфера.

Какви са впечатленията ви от реакцията на публиката в провинцията?

Все още е рано за такава равносметка. Вчера (бел. ред. – четвъртък) присъствах на прожекцията във Враца. Салонът беше пълен, но предимно с ученици. Това от една страна е добре, но от друга, филмът не е много лесен за възприемане и струва ми се доста необичаен за тези млади хора.
За да слуша класическа музика човек се нуждае от някаква подготовка
а аз не съм убеден, че младият зрител я притежава.

А загубил ли е през годините родният зрител навика и разбирането за българското кино?

Това е така, но смятам, че в последно време гладът на зрителите към българските филми се е засилил. На много хора, като цяло, им омръзна киното за пуканки.

Ще гледаме ли и следващи ваши филми в провинцията?

Силно се надявам.

Свързани новини 

Български евродепутати спряха две петиции срещу АЕЦ...
Иван Гешев: Ще бъде разследван целият процес...
Европейските лидери ще дебатират многогодишната финансова рамка...