/
/
Мика Зайкова: НАП подари на крадци 20 млрд. лв., но за бюджет 2020 управляващите искат пари от обеднелия народ

Мика Зайкова: НАП подари на крадци 20 млрд. лв., но за бюджет 2020 управляващите искат пари от обеднелия народ

Интервю на Диана Йонкова с финансовият експерт Мика Зайкова

Ако трябва с едно изречение да характеризирам бюджета за 2020 г., бих казала: дежавю в по-лош вариант. В него има от всичко по малко, но всъщност нещата се влошават. НАП „отписа“ 20 милиарда лева като несъбираеми. Подарихме тези пари на крадци. Не можахме да освободим поне болниците от акциз на горивата, но освободихме военните доставки.

Това сподели в анализа си за проблемите с бюджета за следващата година финансовият експерт Мика Зайкова. Вижте какво още каза финансистът:

– Г-жо Зайковаq какво е Вашето мнение за бюджета за 2020 година? Много анализатори до момента заявиха главно, че в него не се съдържат реформи. Така ли е и какво всъщност означава това?

– Да, така е. Ако трябва с едно изречение да характеризирам бюджета за 2020 г., бих казала дежавю в по-лош вариант, защото в него има от всичко по малко, но всъщност нещата се влошават.

Ако започнем от приходната част, първо там те са за заложили едно забавяне и второто, което се вижда, че в тази част е заложено на преките данъци. Това е дълбоко погрешно. Вглеждайки се, ще видите, че няма промяна в размера на самия данък.

Обаче, това което се събира от корпоративния данък е два пъти  по-малко и в нетна стойност от това, което се събира от данъка на дохода на физическите лица. Това означава, че или не върви нещо и бизнесът е затруднен и не формира печалба, или имаме висока стойност на сивата икономика. Може пък бизнесът да спестява част от печалбите, за да увеличи работните заплати, но това последното е малко вероятно. Въпреки това ще е принуден да ги увеличи, защото се увеличават заплатите на хората, които работят в общественият сектор. Твърди се че това ще стане с 10 %, но не е така – около 7,3 % ще е ръстът на доходите им.

Връщайки се на преките данъци става ясно, че ръстът на приходите от корпоративния данък е само 2,09 %. Ръстът, от това което ще събере държавата от населението, т.е. от доходите на хората, е 12,3 %.

– Притеснително е това което казвате.

– Притеснително е. При косвените данъци, там където се събира ДДС, ръстът е 8 %. Но ако погледнете бюджетите на други държави в ЕС, ще видите, че приносът от преките данъци е близко като ниво до приноса от косвените данъци. При нас е обратно – приносът от косвените е далеч по-голям от преките данъци.  Това показва, че за съжаление ще разчитаме на изземване печалба от бизнеса.

Ръстът при акцизите е съвсем малък. За да обясня това първо ще отворя една скоба:

въпреки, че се твърди, че нищо не е променено,  измененията, които бяха направени в данъчните закони в преходни и заключителни разпоредби са свързани с корпоративния данък.  Причината е проста – там има промени, свързани с шест директиви на ЕС.

Да не говорим за всички промени, но е важно да обърна внимание, че например болниците ще плащат акциз за купуване на горива, макар че са институции с определена специфика. Освободени от акциз са всички доставки за въоръжените сили, които идват от НАТО. Също така освободени от акциз са горивата, които, ще получават американските бази в България.

– До сега болниците плащали ли са такъв акциз?

– Да, плащат си всичко, те са търговски дружества. Промяната е в това, че има едни неща, които се освобождават от това плащане. Ние сме в НАТО и разбира се трябва да има някакъв жест към страните в тази организация и по-специално към най-главната страна. Други освен наем за базите взимат и акциз за абсолютно всички стоки. Ние нито взимаме наем, нито ще плащат акциз за горива. Но ние не можахме да освободим поне болниците от такъв акциз.

– Това не е популярна тема в общественото пространство. Как си го обяснявате?

– Причината е, че това е свързано с промените на данъчните закони. Ако сте успели да проследите всички изказвания във връзка с тези закони в НС, може би ви е направило впечатление, че на мнозина от депутатите от различните парламентарни групи това им направи впечатление.

– Да се върнем към бюджета за 2020 г. Какво друго притеснително откривате  в него?

– Поглеждайки към разходната част в бюджета се вижда, че тя е доста по-щедра, отколкото беше през 2019 година, която приключва. Макар че тогава имаше доста сериозна част в капиталовите разходи, за това, което трябва да построим и да направим, но това не се изпълни. Въпреки, че годината почти е изтекла капиталовите разходи са изпълнени едва на 30 %. Това е съвсем нарочно. Първо са заложени по-големи разходи, второ – от това спестяваме, за да формираме излишък, който правителството може да похарчи без санкцията на парламента. Няма нищо лошо в един излишък, стига той да се дължи на увеличение на приходите, т.е. на събираемостта на приходите. Не може нито 2019 г., едва ли 2020-а да се похвалим с такова нещо.

Ще дам един пример: само преди месец бе направена обстойна проверка на състоянието на вземанията в НАП. Тя бе публикувана и се вижда, че е установено, че за две години, от 2016 до 2018 г., НАП не е събрала вземания за 29 милиарда лева. Това са главно ДДС измами, фирми, които фалират, или са на името на хората, които нямат 1 лев и т.н. Знаете, че има много такива. Това е за 29 милиарда, представяте ли си?

НАП обяви, че 85 % от тази сума ще бъдат „отписани“, защото ги води несъбираеми т.е., подарихме на сума ти хора и на крадците 20 милиарда, това е в размер на 85 %.  Питам как тогава ще стане? Понеже в доклада за бюджета пише, че ще се преборим със сивата икономика, ще повишим събираемостта и най-сетне бюджетът ще бъде балансиран.

Извинявайте, но да има балансиран бюджет в момент, когато се намираме пред криза, не е най-подходящото нещо. Непрекъснато правихме изкуствени дефицити. В продължение на 10 години няма криза. Вместо да имаме излишъци, формираме такива, но в края на годината не остава нищо. Ще видите сега, че от този излишък за 2019 г., който е близо 3 милиарда лева, няма да остане нищо, защото той ще бъде похарчен, а предстои криза.

– Всички говорят за криза и за рецесия. Как ще се отрази това върху страната ни, след като бюджетът е такъв?

– Когато има такава прогноза, трябва да се правят буфери. Те отиват обикновено във фискалния резерв, а ние ще правим балансиран бюджет. Малко преди да разговаряме с Вас чух в дискусиите по първо четене, че видите ли, това било буфер.

Знаете ли, че в самия бюджет, в неговата консолидирана фискална програма, която е за три години, за 2020 г. има вкаран и алтернативен бюджет. За да бъде балансиран бюджетът, за да се намалят приходите,  според този алтернативен бюджет, те намаляват и разходите.

Това не е никакъв буфер. Буферът трябва да бъде живи пари, които в момент на рецесия и криза да вложиш за капиталови разходи, в реалния сектор, за да може да увеличиш производството и да можеш да направиш някаква нова технология, която да роди стоки и услуги с по-висока добавена стойност, от която, когато продадеш, когато изнесеш – печелиш.

– Какви са адекватните размери на буферите с оглед на очакваната кризисна ситуация според Вас?

– Ние сме малки, ние сме отворена икономика, която изключително много се влияе от външни фактори. Ние сме зависими от износа, а той пък е зависим от инвестициите и то не какви да са инвестиции, а такива в реалния сектор, т.е. капиталови инвестиции. Такова нещо има заложено в „Програма 2030“, там пише, че ще има технологично обновление и ще направим кой знае какви неща.

Брутният вътрешен продукт (БВП) се формира от три неща: от потреблението, от износ (основно) и с помощта на бруто-капитало образуването, т.нар. инвестиции в капитал в реалния сектор . В развитите страни акцентът е върху последните две. Когато ръстът на БВП се образува от тях, имаме сближаване или кохезия. Когато настъпва криза или рецесия, тогава инвеститорите започват да се боят за своите капитали и предпочитат да ги инвестират в бързо оборотни неща, за да могат бързо да си върнат инвестициите. Тези бързо оборотни неща се наричат дългови инструменти – облигации и т.н.

Обяснявам всичко това, за да мога да онагледя, че структурата на нашия БВП рязко се промени. Ние разчитаме на потреблението. Това означава, че разчитаме фирмите да купуват инвестиционни стоки, а гражданите да си похарча по-голямата част от доходите, да им се намалят спестяванията и да излезе част от капитала от банките.

Само че българите са най-бедните. Въпреки, че банковите депозити растат, те са съсредоточени в ръцете на шепа инвеститори, а не в джоба на българския народ.

Около 40 % от сънародниците ни изобщо не спестяват, а значителна част  домакинствата спестяват до 1 000 лв. Тези средства са да имат за погребение, за спешни неща, за болница.

Не можеш на бедния български народ, който въпреки повишаването на заплатите миналите две години с по 10 %, пак е обеднял, да му вземеш парите.

Говорите за много сериозни проблеми в бюджета зо 2020 г. Защо е направен така според Вас, на какво го отдавате?

Най- сериозните проблем са т.нар. приоритетни области. Бюджетът е такъв, защото  е направен като сметководен или счетоводен план. Така не се правят бюджети. Много отдавна в България се говори за „програмни бюджети“ – взимаш една област, решаваш какво ще правиш в нея и какъв ефект ще получиш. Финансовия министър беше обявил, че ще прави такъв бюджет. Такъв аз не виждам в нито една област.

Какво реално виждате като финансист?

Приоритетните области са образованието, здравеопазването, социалната и военната област.  За военната област са предвидени да се платят самолетите и да се купят други неща, за които имаме ангажимент към НАТО. Няма да говоря за отбраната, но ще говоря за сигурността, защото се влагат пари, но тя е неефективна, защото не е реформирана.

По същия начин е в здравеопазването – през 2019 г. се увеличи с 490 милиона бюджета за здраве,  2020 г. се увеличава с близо 395 милиона. Здравеопазването ни не е реформирано. За това което се предвижда имаше много критики, защото при нас всичко е наопаки. Обикновено, в бюджетите на други европейски страни, най-много пари се дават за профилактики и доболнична помощ. При нас е точно обратно – даваме най-много пари, близо 50%, за болнична помощ. 26% даваме за лекарства, защото България има най-скъпите лекарства, погледнато през покупателната способност на хората. Малко пари се дават за доболнична помощ и най-малко за денталната. 179 милиона за дентална помощ, като знаете колко скъпа е тя. Заради това всеки трети българин като наближи 70 г. няма един зъб в устата си.

Между първо и второ четени щели да увеличат средствата за доболничната помощ. Какъв е смисълът да печелим от това, че хората са болни и болниците да вземат пари от скъпите клинични пътеки. Това е липсата на реформа. По клиничната пътека са парите за лечение и апаратурата, но там не са включени пари за труда на медицинските специалисти. Заради това се опасявам много, независимо че казаха, че ще повишат заплатите в тази сфера, няма да ги увеличат, защото няма такъв механизъм.

Зам. министър Жени Начева, която е шеф на надзорния съвет на Касата,  ще мисли механизъм как това да се случи. Това може да се случи ако ние направим реформи, забравим за клиничните пътеки и направим диагностично свързани групи. В тези групи имат всичко – труд, лекарства, има всичко. Още много неща може да се говори по тази тема.

По отношение на образованието, което е приоритет №1 и то трябва да бъде така, дори да направим технологично преобразуване на реалния сектор, трябва да има кой да работи там. Проблемът е в това, че те под приоритет разбират „Дайте да увеличим заплатите на учителите!“. Няма лошо, наистина това е необходимо, но увеличават заплатите в средното образование, малко увеличават парите за общежитие на децата. Но не увеличават парите за това да се промени качеството на образованието. Това означава, че няма средства за повишаване на квалификацията на учителите. Голяма част от тях са пред пенсия и те не са в час с дигитализацията и новите технологии, а това е необходимо.

За висшето образование средствата са нищо, но от сърце. За цялото образование   са заделени 51 милиона. Има висши училища, които са занимават с икономика, при тях са намалени средствата. Там за заплати не се говори. Не може учителите да получат 1500  -1700 лв. заплата, а един асистент в университет да получава между 700 – 800 лв.

Шепа хора както в образованието така и в здравеопазването взимат по-високи заплати, но в целите сектори трябва да има добри заплати, защото ще останем и без учители и без лекари. В социалната сфера е най-зле. Там също е нищо, но от сърце. Там нищо не е повишено.

А какво е повишено?

Повишен е размерът на административните такси. Там не се говори за електронно правителство. Това го забравете. Понеже не се говори за това, има фалшификации във всичко, в това число и при бонусите. Как ще борим т.нар. демографска кризата, която всъщност е катастрофа, ако умират повече хора от колкото се раждат. Според ООН, през 2050 г., населението на страната ни ще намалее на половина. Това се дължи главно на миграция. Всяка година 30-40 хиляди млади, умни и образовани хора напускат България.

В тази връзка да ви попитам още нещо – бизнесът заяви в началото на седмицата, че заради негативните информации в медиите младите хора напускат страната ни и трябва да се пише само за успехите на бизнеса. Какво мислите за това, вярно ли е?

Тази мания да съобщаваме добри новини, а да не казваме истината, не е нещо хубаво. Ако бяхме в оня строй, когато всичко беше розово, ние се къпехме в пари и благоденствие и вървяхме напред със знамената, тогава  – да. Но ние живеем в демократично общество и трябва да си казваме истината. Не може на една майка втората година да й даваш 80 лева. Та тя ще умре от глад! Не може да отгледаш три деца с  90 лева, защото толкова са детските. Нищо променено няма, напротив. Това е подаяние, което е за пенсионерите. Дори да се дигне минималната пенсия на  250 лв., тя е с близо 100 лв. по-малко от прага на бедност. 1 млн. и 400 хиляди пенсионери взимат пенсия под прага на бедност. 72% от българските домакинства получават доходи, които са по-ниски от необходимата издръжка. Това означава, че хората ще бъдат енергийно бедни, че няма да си дояждат, че няма да могат да си купуват книги и да ходят на театър. Бедните хора раждат нищи духом, защото детцата им са изолирани, те живеят в мизерия и непрекъснат недоимък. Това ражда и конфликти в семейството. Ние сме държавата с най-големите неравенства в доходите. Трябва да променим начина във формирането на бюджета. Трябва да има програмен бюджет и когато говорим за приоритетни области да не правим мимикрия на реформи, защото сега това правим.

Заради това Венецианската комисия ни прави препоръки и имаме проблеми в съдебната система и не идват инвеститори. Причината е, че инвеститорите не са сигурни за парите си, не е сигурни, че ако има проблеми ще могат да отидат в съда и той ще бъде решен, но без да се налага да носят куфарче с пари. Ние сме най-корумпираната държава. Какво хубаво да кажем? По-добре да кажем истината за да вземем мерки. Ако властимащите имат тоя акъл. За съжаление качеството както на парламента, така и на власти имащите е много далече от интелекта на  българския народ.

Просто трябва да се събудим от сън и да не бъдем трапезни революционери, които като пията една ракия и стават смели. Трябва да се гласува за промяна. Хората са отчаяни, аз ги разбирам, защото в края на краищата, тази мизерия ги потиска. Но да не забравят властимащите в какво може да прерасне апатията и особено неравенствата. Навремето това роди Октомврийската революция, защото Русия беше богата страна с мизерстващ народ. Това е опасно за света, защото се раждат крайни и популистки движения, които могат, на гребена на вълната, да извършат такива щуротии, че да се подпали светът.

Източник: frognews.bg

Свързани новини 

28 май – Ден на природните паркове...
Кипърският кабинет одобри Източносредиземноморския газопровод
Отведоха на разпит зам.-министъра на екологията Красимир...